Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Идеална книга – кратка, умна, интересна и оставяща въпроси, емоции, загадки да отекват у читателя дълго след като е затворил последната страница. „Цяло тяло“ на Цвета Делчева е малка книжка с много интересен сюжет и си признавам, че това се оказа огромно удоволствие на фона на доста други книги, които са големи по обем, но затова пък с дефицит на смисъл.
Историята започва с катастрофа, в която умира 59-годишна жена. На пръв поглед няма никакви причини колата на жената да изхвърчи от пътя – времето е ясно, настилката суха, други коли наблизо не се задават. На втори поглед…
Шестнадесет хипотези за тази смърт ни поднася авторката и повечето от тях дават свое обяснение за случилото се. Обяснението е лично, то е много повече на онзи, който го разказва, отколкото на загиналата. Точно затова нея никой не я назовава по име, тя е само гостуващ персонаж в историите на хората, главни герои са винаги те самите.
Ние сме единствените главни герои в своята история. Загиналата – тя няма семейство, няма деца, животът й е охолен, спокоен, далече от родното място – според едни. Животът й е самотен, безцелен, белязан от миналото – според други. Кой е прав може да каже само онази, която вече я няма.
Съученикът и най-добрата приятелка, отдавнашен любовник и родния чичо, племенниците и разследващия полицай – всички си имат своя версия за причините, свое място в историята. И всеки носи своята вина.
Цвета Делчева успява много сполучливо да изгради отделните типажи с малко думи, но абсолютно точно. Може би защото използва образи, познати на всички ни, но не са нужни много думи, за да застанат пред нас като живи. И точно както в живота някои са симпатични, други неприятни.
Могат ли да се съберат всички тези истории в едно цяло тяло, с чието разпадане започва книгата – всъщност не, образът на загиналата остава неопределен, тя е едновременно и симпатична и ексцентрична, извън калъпа на битовата доброта и стандартите на роднините от малкото градче. Всички ние сме така – никой от нас не е идеален и някой ден историята ни ще се разпадне на малки атоми от смисъл и тъга. Мен това ме успокоява.