Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
„Физическата невъзможност на смъртта в ума на някой жив“ – под това дълго и неясно заглавие се крие нещо много просто – тигрова акула. Във формалин.
Препарираната акула на Деймиън Хърст е вероятно най-известното му произведение и се смята за един от символите на британското изкуство през 90-те години. Създадено през 1991 година по поръчка на Чарлз Сачи, през 2004 година то става собственост на Стивън Коен за сумата от осем милиона долара. Друго се твърди в заглавието на книгата на Дон Томпсън „Препарирана акула за 12 милиона: Икономика на куриозите в модерното изкуство“. Така или иначе каквато и да е цената, тя е със сигурност огромна, имайки предвид и факта, че през 2006 година се налага акулата да се подмени с нова, защото старата се разваля.
Историята на акулата започва така – през 1991 година Чарлз Сачи казва на Деймиън Хърст, че е готов да купи от него всяко произведение на изкуството, което последният изработи. Така Хърст получава 50 000 паунда за нещо, което му струва шест хиляди – за толкова той поръчва на рибарите в Куинсланд, Австралия да му уловят риба, достатъчно голяма да го изяде. Акулата е сложена във формалин и е изложена за първи път в галерията на Сачи като част от поредицата „Млади британски артисти“.
Медиите реагират различно на творбата. Според The New York Times акулата е едно от най-въздействащите произведения на Деймиън Хърст и напълно отговаря на заглавието си, защото е едновременно жива и мъртва, докато The Sun излиза със заглавие „£50 000 за фиш без чипс“ – има се предвид риба без картофи, иронична препратка към популярното английско ястие.
Горката акула няма щастлива съдба. Поради лошо съхранение тя започва да се разваля, а формалинът да помътнява. В галерията доливат белина, но това изобщо не помага. През 2006 година акулата е подменена с нова. Това поражда абсурдния спор дали това е същото „произведение на изкуството“ или различно. Според Деймиън Хърст този спор отразява гледната точка на реставраторите, за които самото произведение има най-висока стойност и на художника, за когото е важно намерението, идеята. И понеже новата акула е подчинена на същата идея, то смяната е легитимна.
Съществуват още шест произведения на Деймиън Хърст с акули във формалдехид, както и няколко варианта с други животни – крави, овце, един гълъб. Виждала съм някои от тях и те не се различават по нищо от експонатите в природонаучните музеи. За мен акулата на Хърст ще остане завинаги свързана с романа Майкъл Кънингам „Преди да падне здрач“. Там една от второстепенните героини на име Беки отиде в музея „Метрополитън“ веднага след като беше научила диагнозата за смъртоносната си болест, в надежда изкуството да й помогне, да я утеши и да й даде някаква по-друга перспектива върху безнадеждността на живота. В Метрополитън тя видя акулата, която сякаш й каза: „Майната ти, Бети, нямам нищо за теб“.
За нашето семейство това стана като парола за безсмислените произведения на съвременното изкуство – винаги когато видим нещо, което е прекалено претенциозно и също толкова безсмислено, си казваме иронично „Майната ти, Бети“. Що се отнася до самия Хърст, той е напълно наясно, че не е направил нищо особено, но неговият аргумент е прост – никой друг не се е сетил, нали?
Comments