Елена Миланова Instagram: @byelenamilanova
Чаках Hunters (Prime Video) от първия тийзър преди няколко месеца, където на едно голямо бюро, забиколен от снимки и материали за търсени хора, Ал Пачино казва с онзи типичен дрезгав, смразяващ старчески глас „Това не е убийство, това е мицва“. Тази дума, мицва, е много дълбока, но означава морален, религиозен, духовен дълг, висша призваност. Абсолютно достатъчна дума, за да държи в напрежение зрителя няколко месеца, до миналия петък, когато 10-те епизода на Hunters се появиха в мрежата.
Историята започва с едно американско барбекю в края на 70-те, където млада жена разпознава в домакина нацистко чудовище от концлагер. „Касапинът“ Биф (в ролята е Дилън Бейкър, който не може да не помните като чаровния сериен убиец в „Добрата съпруга“) си е точно на мястото и тук, за да изиграе нацистка отрепка, криеща се след войната в сърцето на Америка. Биф дори се е издигнал до съветник в Белия дом, откъдето действа като таен лобист за нацистките интереси, които са нищо по-малко от раждането на Четвърти райх.
В другия край е старият евреин Майер Оферман (Ал Пачино), когото намираме вече в процес на изпълнение на много ясен план – да открие и да ликвидира криещи се нацисти. Селектирал е и група отмъстители, сред които няма само евреи, което е хубаво – всеки е призван в избора между добро и зло, светлина и мрак. Новото попълнение в групата, Йона, е момче с ум на гросмайстор, което си изкарва джобните в магазин за комикси, и след като баба му Рут е убита, се включва към лова.
Третият елемент е детективът от ФБР Мили Морис (Джерика Хинтън), която постепенно разкрива и едните, и другите, както и самото правителство на САЩ, което очевидно също е намесено.
Дотук всичко е абсолютно ясно и с бъдеще на сериали като The Americans. Всички елементи на история с много голям потенциал са налице. Там е работата обаче, че това не се случва, защото сериалът е брутален и е разказан по много странен начин. След третия епизод не бях сигурна дали изобщо искам да продължа, защото ми се струваше неуважително към жертвите на Холокоста да са вплетени в една история, разказана в жанра на комикс. Наистина искам да прочета мнението на хора от еврейската общност за този сериал и се надявам това скоро да стане. Аз не съм сигурна, че точно така трябва да се адресира травма от такива мащаби. От една страна групичката ловци са си герои от комикс – монахинята, актьорът, убиецът, шахматистът, семейството незабелжими добри възрастни хора... Препратките към комикси и супергерои са навсякъде, буквално от първите кадри на първия епизод. От друга, всеки епизод е много здраво стъпил върху историческа реалност, лошото е, че от всички тези конкретни сцени на ужаси и чудовищни зверства не става ясно кое наистина се е случило и кое не, това не е указано дори с надпис преди епизодите, поне да не налива масло в огъня на "невярващите в Холокоста". Има сцени, които разтръсват до дън душа, епизодите са за зрители над 16, а поне половината и над 18 години.
Откъм сценография и костюми също всичко е някак „хартиено“ – Флорида е розова и бонбонена, Ню Йорк е нещо като Готъм сити. Актьорите, с изключение на Ал Пачино и двойката Сол Рубинек и Каръл Кейн, са пълен миманс. Включително Йона, който би трябвало да е главният герой, е напълно безличен и като изпълнение, и като образ.
И все пак има нещо много силно в Hunters, което не го прави загубено време, напротив.
Формата е експериментална, а това е нужно, защото за войната и Шоа трябва да се говори, децата трябва да знаят. Всички трябва да знаят, всички трябва да направят връзките със заплахите на днешния ден. Трябва да бъде хвърлен мост минало-настояще, за да не се превърне миналото в някаква имагинерна легенда. Така че изкуството отговаря по различни начини и това в крайна сметка е неговата природа. Неговата „мицва“ е да успее да хвърли този мост и реално погледнато в Hunters успява.
Но за разлика от „Пазителите“ нa HBO, който също разглежда огромна травма, сляла се с гените на едни други хора, тук всичко стои небалансирано между реалност и фантазия, на моменти безсмислено. Едва в 7-ми епизод някой от нашите „супергерои“ изпитва истинско, човешко съмнение дали може и дали трябва да убие убиеца на детето си. За кого отмъщава – за себе си, или за детето си. Голям въпрос, на който отговор се намира в края на същия епизод – може би има има и друг начин да изпълниш тази мицва и да се противопоставиш на злото.
Вижте трейлъра тук.