АЛЕСАНДРО ДЕ МЕДИЧИ ОТ ВАЗАРИ – ВСИЧКО КРАЛСКО НА ЕДНО МЯСТО

Елица Павлович

Instagram: @elitzapavlovitch

Портретът на Алесандро де Медичи, нарисуван от Джорджо Вазари през 1534 година, съдържа натъпкани на едно място всички символи на властта, харабростта и величието на Медичите. За съжаление конкретно този представител на рода не е останал в историята като носител на което и да било от така щедро приписваните му на картината качества.

Роден през 1511 година от чернокожата прислужница Симонета да Колавекио, Алесандро е незаконен син на 17 годишния Лоренцо ІІ Медичи или, както се смята за по-вероятно в наши дни, незаконен син на Джулио Медичи (по-късно папа Климент VІІ), който не иска да се обременява с това родство и го прехвърля на Лоренцо. Прозвището на Алесандро е Il Moro или Мавърът, като на други запазени портрети отчетливо личат чертите му на мулат.

Джулио Медичи управлява Флоренция до началото на понтификата си през 1523 година и след това се опитва да закрепи на престола Алесандро, отначало заедно с Иполито Медичи, а след 1530 година самостоятелно, с подкрепата на император Карл V, който дава на Алесандро титлата херцог и своята незаконна дъщеря Маргарита Пармска за негова съпруга.

В историята Алесандро остава като жесток и деспотичен владетел, злопаметен и отмъстителен, любител на оргиите, носят се дори слухове за нападения над женските манастири в града. Убит е през 1537 година от братовчед си Лоренцо Пополано де Медичи заради една „мръсна любовна тайна“, която е неизяснена и до днес. Алесандро няма деца от Маргарита Пармска, с която живее в брак по-малко от година, но има три незаконни деца от други жени – Порция, Джулио и Джулия, които са отгледани от Козимо в двора на майка му Мария Салвати.

Нищо от неприятните факти от биографията и характера на Алесандро не се вижда на портрета, който е максимално идеализиран. Вазари е покровителстван от Алесандро и в знак на признателност го рисува като рицар, защитник и покровител на Флоренция, която се вижда на заден план. Алесандро е облечен в бляскави доспехи, той държи златен жезъл. Напълно в тенденциите на маниеризма, героят на картината е полуобърнат към зрителя, главата му е в профил, фонът е сложен и претрупан, столът е с лъвски крака, а фигурата е подчертана от алената тъкан, върху която седи. По времето, когато позира за картината, Алесандро е съвсем млад, но доспехите го правят да изглежда солиден и едър. Профилът му и особено къдравата коса загатват за смесения му произход. Шлемът му е сложен на земята и гледа в обратната посока на самия Алесандро, намеквайки как той обхваща с поглед целия свят. Особено грижливо са нарисувани ръцете му, красиви и с дълги пръсти.

Вазари си поставя доста амбициозна цел с този портрет – да постигне едновременно прилика с оригинала, но същевременно да изобрази и всички символи на властта, с които да прослави херцога. В крайна сметка Джорджо Вазари е разочарован от резултата, особено от това как е нарисувана бронята и пише за консултация до Понтормо – голям майстор на портрета. Понтормо му отговаря, че броните на картините винаги седят неестествено, но иначе портретът е хубав.

Най-важната част от картината са символните елементи, призвани да утвърдят Алесандро де Медичи като херцог и владетел на Флоренция. Самият Вазари в писмата си обяснява подробно символите на картината, притеснен да не останат неясни за зрителите. Бронята означава любов към града и поражение за неприятелите. Кръглият стол, върху който седи Алесандро, е символ на безкрайността. Човешките торсове, привързани към стола, са триумф, червеният плат, покриващ стола, е кръв, отзад на тъмния фон има сух пън, от който расте зелено растение, това е символ на рода Медичи. Пламтящият шлем символизира плодотворен мир.

Портретите на рода Медичи са пример както за реализъм, така и за символизъм – зависи в кой период и кой художник ги рисува. Алесандро остава в историята с тази картина от Вазари, която неуспешно се опитва да запази за поколенията един неверен образ на трагичното властване на Алесандро над Флоренция. Затова пък дъщерите му израстват добре образовани и напълно успешни в единственото поприще, в което жените са самостоятелни субекти – и двете стават монахини. Но това е друга история.