Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Издадена през 1865 година като скромна детска книга, „Алиса в страната на чудесата“ никога не е преставала да се препечатва, преведена е на повече от 170 езика и се превръща в световен феномен. На него е посветена изложбата Alice: Curiouser and Curiouser, която се провежда в музея „Виктория и Албърт“ в Лондон и ще отвори за посетители на 22 май. Изложбата за Алиса е уникална сама по себе си, защото никой посетител няма нужда от специална подготовка или специфични интереси, за да я посети – ние всички познаваме и обичаме Алиса от деца.
Изложбата проследява влиянието на Алиса върху модата, дизайна, театъра и киното, от първите черно-бели илюстрации, през интерпретациите на знаменитости като Салвадор Дали и Уолт Дисни, до Тим Бъртън и неговия поглед върху историята на Алиса. Книгите на Луис Карол са многопластови, Алиса има винаги какво още да разкрие на възрастните читатели и това е причината да се изгради цяла вселена от символи и образи, както и всяко поколение да открива свои аспекти на историите с Алиса.
Изложбата започва с истинската Алиса – защото героинята в книгата си има реален прототип. Луис Карол й разказва историята на 4 юли 1862 година, така че приказната Алиса си има и рожден ден. Първото издание на книгата е илюстрирано от най-знаменития илюстратор на епохата Джон Тениел и всички илюстрации са създадени с дискусии между писателя и художника, максимално близо до представите на Луис Карол. През 1928 година ръкописът на първото издание на книгата е продаден на търг в Сотбис за сума, равнозначна на половин милион паунда в наши дни. Още тогава творбата е хит.
Изложбата включва около 350 експоната и невероятен дизайн, достоен за Алиса – цяла стая с огледала, но разположени по напълно неочакван начин, невероятно чаено парти при лудия Шапкар, море от сълзи и финална зала, в която посетителите напълно се потапят в приключението Алиса с интерактивна гора от цитати.
Част от изложбата е и култовата фотосесия по Алиса от броя на американския Vogue от април 2005 година, както и един от костюмите от нея. Във филма към изложбата Грейс Кодингтън разказва, че с Ани Лейбовиц са работили месеци наред по концепцията и накрая по предложение на Ана Уинтур решават да поканят модни дизайнери като герои от книгата. Кристиян Лакроа е Мартенския заек, Стивън Джоунс е Лудият шапкар, Виктор и Ролф са Туидълдъм и Туидълди, Том Форд е Белият заек и той сам пожелава тази роля, защото според него това е най-секси героя в книгата, Кралицата е Джон Галиано, а Чешърския котарак е Жан Пол Готие – защото винаги е усмихнат и носи дрехи на райета. Марк Джейкъбс – най-страстният пушач в модата - е Гъсеницата с наргилето, а Донатела Версаче е Лигавата костенурка – което впрочем говори много за чувството й за хумор. Карл Лагерфелд е поканен за Грозната Херцогиня, като той се съгласява, при това казва, че не е нужно да го загрозяват допълнително и се снима както е. В ролята на Алиса е лице в модата не по-малко очарователно и известно – Наталия Водянова.
Модата е не малка част от наследството на Алиса и на изложбата са представени няколко модела на Вивиан Уестууд, която казва, че Алиса е повлияла на нейните естетически, но и политически убеждения и е една от любимите й книги. Дори Аманда Гордън на встъпването в длъжност на Джо Байдън е прибрала косата си с диадема, която е кръстена на Алиса. Поетичност и лудост в едно е рядка комбинация и в модата това често е точния микс от емоции, който дизайнерите търсят.
Историята на Алиса в театъра започва още приживе на Луис Карол с първия мюзикъл през 1886 година, за който авторът помага с кастинга и избора на костюми. До днес Алиса е интерпретирана във всички видове сценични изкуства – театър, мюзикъл, балет. Страната на чудесата е неизчерпаем източник на вдъхновение и изложбата включва плакати и костюми от различните представления през годините. Първата екранизация е през 1903 година и част от нея може да се види на изложбата.
Произведенията за Алиса – и Страната на чудесата и Огледалния свят – са предвестник на сюрреализма много преди тази концепция да се появи в изкуството. Не е изненада, че още на първата изложба на сюрреалистите в Лондон през 1936 година на нея са изложени произведения на Луис Карол – илюстрациите му към книгата. Андре Бретон в своя манифест директно цитира Алиса и я рисува, образът на жената-дете се появява при Макс Ернст и другите художници-сюрреалисти. Изложбата включва няколко картини на известни сюрреалисти, за да подчертае тази връзка и скулптура на Макс Ернст, вдъхновена от Огледалния свят.
През 60-те години на миналия век погледът към Алиса се променя. От една страна тя става част от носталгичните тенденции и я рисуват на фона на идилични английски градини и пейзажи, от друга символизира хаоса в света и новите времена, като на изложбата има илюстрация, в която Джон Ленън е Гъсеницата. Самият Джон Ленън е голям почитател и поне две от песните на Бийтълс са директно вдъхновени от Алиса.
Разбира се, огромна част от изложбата е посветена на книгите и илюстрациите, които навсякъде по света са различни и приказни. Изложбата е придружена от прекрасно илюстриран каталог и страхотни сувенири. С други думи – всички причини да се посети са налице. Но дори и да не стигнем до Лондон, нека поне следваме мотото на изложбата: „Да бъдем малко повече Алиса“.
Comments