Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
„Умът му беше огромен, трудолюбив, остър и пълен с измама, характерът му беше гъвкав; може дори да се каже, че той изобщо го нямаше и че в зависимост от печалбата си той можеше да носи всякакви маскировки. Ришельо имаше смел ум и плахо сърце, сърцето на кардинал Мазарин беше по-смело от ума.“ – херцог дьо Ла Рошфуко
Денят е 26 октомври 1630 година. Френската и испанската армия се готвят за битка пред стените на френския град Касал. Изведнъж отнякъде изскача красив млад конник, който крещи "Мир! Мир!" и размахва документа на мирното споразумение. Това е Жул Мазарен, 28-годишен папски нунций, а този мирен договор е първата му дипломатическа победа. Така попада под радара на Ришельо и от тук започва пътят му към де факто глава на Франция за 20 години.
Разточителен до пълно безумие, готов да профука всичко за секунда комарджия, подкупен и много секси, любимец на Ана Австрийска (твърди се, че е биологичен баща на Луи XIV и таен съпруг на Ана Австрийска след смъртта на Луи XIII), стратег и дипломат, колекционер и покровител на изкуствата и образованието, собственик на най-старата обществена библиотека във Франция, внесъл операта във Франция, изключително мразен (негативният му имидж е силно подхранван и от Дюма много по-късно) и обожаван, Мазарен е много по-интерсен от досаден, напудрен французин. Защото е италианец.
Истинското му име е Джулио Раймондо Мазарино. Първият министър на Франция по време на регентството на Луи XIV е роден през 1602 година в Пешина, на 20 километра от Рим в благородно семейство в дъното на благородническата йерархия. Враговете му във Франция често наблягат на факта, че произходът му е от нивото на лакеите. Баща му обаче има връзка с фамилията Колона в Рим и благодарение на тях синът му завършва много престижно училище там, на 16 години изнася публични речи, за да обяснява теориите за Халеевата комета и демонстрира голям актьорски талант в театъра. Както и влечение към хазарта, което в един момент става неуправлявамо и баща му го отделя от лошото влияние на Рим, и го изпраща да учи в Испания. Когато е забелязан от Ришельо, Мазарен вече е папски посланик и след няколко години го вика да стане негова дясна ръка във Франция, като успоредно му гарантира и кардиналско звание, и го посочва като негов наследник в политиката.
Кралският двор е разтърсен от появата на Мазарен. В неговата душа бушуват противоположности – много алчен, много разточителен, постоянно затъващ в дългове, купуващ всичко, до което се докосне като огън, който поглъща без да пита. Твърдят, че по негово време се е появило понятието „подкуп“ – взимаш и свършваш работата. А Мазарен го прави и срещу хиляда екю и за едно!
Портрет на кардинал Мазарен
Според Волтер осем годни след Фрондата превръщат Мазарен в пълен господар на Франция. В ръцете му се съсредоточава повече власт отколкото у когото и да било крал дотогава. Ана Австрийска, която го довежда на власт, му е напълно покорна, а това се отнася и до младия крал Луи XIV. Докато ги манипулира успешно той най-безпардонно трупа богатство, което спокойно може да се нарече несметно. Например в един момент дори има един тон сребро „за лична употреба“. И все пак е изключителен държавник – от мирни договори до победата да издейства Мария–Тереза за съпруга на Луи XIV, той прави много инвестиции в бъдещето и издига Франция като мощна европейска сила с впечавляваща лоялност за италианец – слага край на феодалните борби, основава Колежа на четирите нации, където дарява огромната си библиотека, укрепва влиянието на аристократите и т.н.
За Мазарен не може да се каже че е зад кулисите, той е напълно видим кукловод на Луи XIV и майка му, но заради собствените му слабости самият той има нужда от някой в сянка. Това е финансовият министър Жан Баптист Колбер.
Протрет на Жан Баптист Колбер
Понеже Мазарен на една ръка карти е готов съвсем спокойно да се раздели със скъпи коприни, килими, мебели и бижута, земи, абатства, кораби и добитък, се нуждае от някой с ума си, който да управлява неговите дела. И това е Колбер, който му е напълно предан и успява да го измъкне от най-невероятни ситуации, включително като му плаща дълговете и си слага главата в торбата няколко пъти, взимайки самият той заеми, за да не позволи Мазарен да свърши под някой мост на Сена.
Смъртта на кардинал Мазарен Когато Мазарен умира, състоянието му е описано на 40 милиона ливри, което е два пъти повече от това на Ришельо, без да се броят щедрите зестри на племенниците му, които осигурява приживе. По това време зестрите в средната буржоазия рядко надвишават 5 хиляди ливри, висшите аристократи 100 хиляди, а Мазарен им оставя по 600 хиляди. Както и стотици картини, огромна колекция от скъпоценни камъни, интериорни предмети и декор.
Трите племеници на Мазарен
След смъртта си кардиналът прави щедри дарения за болници, общежития и изкуства, и завещава обширната си колекция от бижута и скъпоценни камъни на близки и приятели. Кралица Ана получава Rose d’Angleterre (голям кръгъл диамант с приблизително 14 карата), херцогът на Орлеан получава 31 изумруда, а на кралица Мария-Тереза завещава куп диаманти и бижута.
На името на Мазарен и днес има дори сорт домати, но нещо знаменито, останало от него, е диамантената колекция Мазарен, която отива в наследство на предполагаемия му син Луи XIV. Сред по-забележителните му инструкции е желанието му колекцията от 18 диаманта да бъде дадена на краля, но само при условие, че те носят името Mazarin. Диамантите са рядка колекция, която събира в края на живота си – от тях три имат имена – Санси, Огледалото на Португалия и Гранд Мазарен. За съжаление, поради бурния характер на френската история от XVIII век, много от 18 -те камъка са изчезнали. Но един диамант на Мазарен сте виждали със сигурност – това е Санси, който е в бижуто Огледалото на Великобритания, което e нарисувано шапката на крал Джеймс I на портрета му. В момента този диамант е в Лувъра.
Портрет на крал Джеймс I с диаманта Санси в бижуто Огледалото на Великобритания
Всеки един от 18-те диаманта Мазарен има много интересна история и път, който прекосява граници, носи слава и легенда през времето точно като собственика си.
По-голям от самия живот – типично за разточителен, покварен и гениален италианец.
コメント