Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Изложбата на Вермеер в галерията на старите майстори Цвингер в Дрезден е от онези събития, които в изкуството наричат „един път в живота“. Обикновено така се определят изложби на стари художници, чиито картини са деликатни, скъпи и сложни за транспортиране, така че много трудно се събират на едно място и вероятността човек да доживее подобна изложба е горе-долу един път в живота.
На десети септември тази година, ако всичко е наред, една такава изложба ще отвори врати в Дрезден и ще представи творчеството на най-известния представител на Северния Ренесанс – Йоханес Вермеер. Самата Дрезденска галерия има две негови картини, но за изложбата ще пристигнат и още.
В центъра на събитието е един ангел, който никой досега не е виждал.
През 1742 година управителят на Саксония Фридрих Аугуст ІІ купува за колекцията си картината „Момиче чете писмо пред отворен прозорец“. Това е една от най-известните картини на Вермеер и от закупуването си досега е част от колекцията на Дрезденската галерия.
През 2017 година картината е свалена за продължителна реставрация. Проучванията на реставраторите от години показват, че голяма част от фона на картината не е рисуван от Вермеер. След премахването на този допълнително добавен слой боя, зад момичето се открива голяма картина на Купидон или Амур, богът на любовта, нарисуван от самия Вермеер, което променя изцяло не само картината, но и теориите за нея.
Реставрираната картина ще бъде показана за първи път пред публика на изложбата. Освен нея, посетителите ще видят още девет картини на Вермеер, сред тях „Момиче в синя рокля четящо писмо“ и „Момиче, стоящо до клавесин“, което е най-близката по сюжет картина, тъй като на нея има нарисуван същия Купидон.
Десет картини на Вермеер на едно място е истинско събитие, защото до нас са достигнали само около 35 негови творби.
Освен картините на Вермеер, изложбата в Дрезден ще включва и още около 50 картини на нидерландски художници от същия период, сред тях най-големите имена на епохата като Питер де Хоок, Франс ван Майерс, Герард Терборх, Габриел Метсу, Герард Доу, Ян Стеен и други, за много от които аз и Елена сме разказвали, защото техните картини спасиха душите ни през карантината миналата година.
Чрез всички тези картини ще се оформи цялостна представа за времето на Вермеер, средата, в която е живял и творил, като за по-пълно впечатление ще има и експозиция с рисунки, скулптури и мебели от епохата. В специална секция на изложбата ще бъде показана техниката на рисуване на Вермеер и как тя е свързана с процеса на реставрация на картината с момичето с писмото, колко сложен е процесът, през който е минал екипа.
Картината „Момиче чете писмо пред отворен прозорец“ е рисувана в периода 1657-1659 година и е една от първите картини на Вермеер, на които е нарисувана самотна фигура в интериор на стая. Още първите проучвания на картината с рентгенови лъчи показват, че под стената отзад има „картина в картината“ на Купидон, но едва съвременните технологии позволяват да се докаже със сигурност, че горният пласт боя не е положен от Вермеер и така Дрезденската галерия взима смелото решение да премахне този привнесен пласт и да върне картината към първоначалния й вид.
Фигурата на Купидон във вида, в който се вижда на картината с момичето в писмото, присъства на още три картини на Вермеер. Конкретно при момичето присъствието на бога на любовта е доста значимо. Първо, размерът на Купидон на стената е на практика еднакъв на този на самото момиче или поне на тази част от тялото й, която виждаме над масата. Гледащ право към зрителя, богът на любовта е като директен коментар за съдържанието на писмото и превръща тази всекидневна сцена в нещо повече, в пълен със смисъл момент, върху който зрителят трябва да се замисли.
Реставрацията е изключително трудна, защото нанесените върху Купидон пластове боя са отстранени със скалпел през микроскоп, за да не се нарани под тях рисунката на Вермеер. Освен лабораторията в Дрезден, в процеса са участвали и лаборатории от Амстердам, Мюнхен и Лондон, както и реставратори от Копенхаген и Виена, които са опитни в подобни реставрации. Всичко е извършено с финансовата помощ на фондацията Хата от Токио.
От Берлин до Дрезден се стига бързо и лесно с влак, така че тази изложба изглежда постижима мечта. Дано да можем да стигнем и да погледнем Купидон в очите, докато момичето чете своето писмо.
Comments