Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Казват, че за англичанин да събира гъби е също толкова скандално, колкото да предреди някого на опашка в магазина –пълен абсурд. В същото време именно англичаните са измислили науката за гъбите – през 1896 година, като е известна и точната дата през октомври, когато се е случило това знаменателно събитие. Гордън Рамзи и Джейми Оливър имат свои фирмени блюда с гъби, но това са купени от магазина гъби.
А британските книжарници са пълни с ръководства по гъбарство, но те са чисто теоретични – гъбите, също като цветята, са част от чудесата на природата.
За англичаните поначало да късат, берат или събират каквото и да е диворастящо е голямо кощунство. Дори на риболов като нищо ще снимат уловената риба и ще я върнат обратно. Затова и в горите на Англия ако някой обикаля с кошница и бере гъби, то най-вероятно той е чужденец. Характерен детайл е, че най-известното място в Лондон за търговия с диви гъби е сергия на Borough Market, която е собственост на двама италианци и продава гъби от континентална Европа.
Това не значи, че в Англия няма гъбари. Напротив – те са много и добре образовани, като могат подробно да разяснят всичко за гъбите – структурата им, начинът им на размножаване, ролята в екологията. И принципно наричат всички гъби с латинските им имена. Когато тръгнат в гората за гъби, в кошницата им има лупа, четчица, пипета, лакмусови хартийки, справочник. Англичаните познават добре свойствата на гъбите извън кулинарията, като в пресата често пише за това как от гъбите се извличат витамини, произвеждат се антибиотици и ваксини. В момента по ВВС може да се чуе безплатно аудио файла на книгата на Мерлин Шелдрейк „Оплетен живот“, която цялата е посветена на гъбите (даже от корицата й растат гъби) и разказва за магическия живот на гъбите. Без нито една рецепта.
Изобщо в много британски справочници се среща обяснението „Тази гъба не е ядивна, но в Източна Европа се употребява за храна“.
Отделна тема са ограниченията за събиране на гъби, които започват със законовата регулация и завършват с правилата на собствениците на всяка ливада или разни стари традиции, естествено приравнени към закон. Поначало да се бере с търговски цели е забранено, може само за лични нужди. При това съвсем не навсякъде. В пресата редовно се съобщава за нарушители, по правило източно европейци, като има дори случай на условна присъда за някаква латвийка, отказала да предаде набраните от нея гъби.
Тази висока екологична култура, която е сама по себе си възхитителна, не променя факта, че англичаните обичат да ядат гъби. Очевидно – континентални. С наближаването на Брекзит застрашително се задава и вариантът „Без сделка – без гъби“ и на тази база избуяват гъбарските курсове за начинаещи. Цените им са сериозни - от 55 до 119 паунда. Основната им компонента е законовата рамка за бране на гъби. След това се учат на теория сортовете ядивни гъби и има практическа част с бране, готвене и ядене. Оцелелите получават сертификат.
Историята на любовта между гъбите и англичаните е по британски абсурдна и очарователна. Дано след Брекзит поне тя да има хепи енд.
Comments