Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Ако днес можем да отидем във Флоренция и да посетим една от най-старите и важни колекции в света непокътната, го дължим на една жена. Ана Мария Луиза де Медичи – последната от фамилията.
През XVIII век Тоскана преживява период на политически и икономически упадък, поради лошото управление на Козимо III. Козимо разбира, че линията на Медичите е напът да се прекъсне и прекарва последните си години в опити да получи одобрение от други европейски държави да признаят дъщеря му Ана Мария Луиза де Медичи за законен наследник. Това не се случва и на негово място идва следващият велик херцог – синът му Джан Гастоне де Медичи, който открито се обявява за хомосексуален и без никакъв интерес към държавните дела. Бракът му е провал и Джан Гастоне няма деца. Ето така, непризнавайки сестра му Ана Мария Луиза, други европейски фамилии заявяват интерес да сложат ръка на люлката на Ренесанса. След няколко перипетии последният велик херцог на Медичите обявява Хабсбургите (Лотарингия) за свои наследници.
Това представлява огромен риск за Тоскана, ето защо на сцената излиза Ана Мария Луиза, която трябва да предаде властта и да сключи договор между Лотарингите и Медичите. Договорът се нарича „Семеен пакт“. Датата, на която този договор е сключен, се чества официално всяка година във Флоренция и днес.
В основата на уговорката е, че Медичите ще предат властта, след като се уредят родовите отношения между двете семейства (от там „семеен“) и задълженията на идващия херцог след смъртта на Джан Гастоне. Този пакт покрива много широк спектър от задължения, сред които това новият херцог да се погрижи за последната Медичи. Големи умове работят по този договор, който е нейното завещание, за да покрият всички политически и културни аспекти на предаването.
В документа най-важният текст е член трети, който е основополагащ акт в историята на Флоренция, решаващ неговата съдба: „Серениссимата наследница дава на Негово Кралско Височество (Лотарингия) и неговите наследници Велики херцози цялото обзавеждане, ефекти и рядкости от наследството на най-спокойния велик херцог, брат й, като галерии, картини, статуи, библиотеки, радости и други ценни неща като Светите реликви и реликварии и техните орнаменти от параклиса на Кралския дворец, които Негово Кралско Височество се задължава да запази, при изрично условие, че за украсата на държавата и в полза на обществеността, и за да привлече любопитството на чужденците, те няма да бъдат транспортирани или излагани извън столицата и държавата на Великото херцогство."
По този начин Ана Мария Луиза обвързва и циментира завинаги притежанията на Медичите с Флоренция и гарантира, че този безценен набор от произведения на изкуството, радости (каква дума са използвали само!), ръкописи, печатни томове и обзавеждане, ще останат неразривно свързани с мястото. Завещанието й е в такъв перфектен законодателен синтез, че до ден днешен не може да бъде поставяно под въпрос и нещо повече – „Семейният акт“ е инструмент за връщане на произведения на изкуството, които по някаква причина са незаконно изнесени от Флоренция (напр. след Втората световна война).
Любовта на Ана Мария Луиза към изкуството и Флоренция спасява града от съдбата, която други центрове на Ренсесанса като Мантова и Урбино виждат – пълно разпадане и разпиляване на колекциите им. Благодарение на тази велика жена колекциите на Медичите живеят и процъфтяват и днес във вечна памет на значението, патронажа, колекционерството и културата на Медичите и техния двор, различни от всички останали управляващи семейства в Европа.
Ана Мария Луиза де Медичи живее до края на живота си през 1743 година в апартаментите си в палацо Пити, където се занимава активно с каталогизиране и инвентаризиране на колекциите. Тя има кратък брак още когато баща й се опитва да я направи своя наследница, няма деца и не е продължава рода на Медичите.
Но прави нещо много повече.
Comments