Елица Павлович
@elitzapavlovitch
Книга от оловни листи, тежаща стотици килограми, наглед като истинска, но разбира се
невъзможна за четене. Понякога е поставена на маса, друг път в библиотека, а се случва и да има ангелски крила. Дори за съвсем малко запознатите със съвременно изкуство авторството на тези творби е безспорно – това са прочутите книги на Анселм Кийфър, един от двамата най-известни живи немски художници.
Раздвоен между писането и рисуването от самото начало на кариерата си в края на 60-те, Анселм Кийфър избира пътя на художник, като цял живот води подробни дневници за произведенията и идеите си и интерпретира книгите не от гледна точка на наратива иилюстрациите, а като символи. Защото това е и самият път на книгите за този половин век – днес те имат повече символична роля, отколкото практическа – огромна част от
информацията за света ние получаваме от екран.
„Папесата“ – на едноименната карта Таро, символ на мистичното знаие – се казва най-
голямата библиотека на Кийфър, която се намира в музея „Астурп Фърнли“ в Осло. Тя
съдържа около 200 оловни книги. Всички те са съвсем истински и в тях има спътникови
снимки на земята, само че са толкова тежки, че никой не може да ги ползва. Точно както
знанието, което човечеството е натрупало през вековете и което в един момент става
неизползваемо, защото е огромно и не може да бъде обхванато от разума. Затова пък
книгите са оловни и ще останат завинаги, дори след една хипотетична ядрена катастрофа.
И тогава, вътре в тях полека ще се появят знаците на човешкото съществуване, които
художникът е скрил – глина, пясък, спори на растения и човешка коса.
Онова, което впечатлява най-силно е самото въплъщение на идеята за непредаваемото знание – книгите са огромни и самата библиотека се извисява почти до небето, като всеки том е направен със смачкани и извити листи, наклонен напред и сякаш всеки момент ще се стовари върху главата на зрителя. Потенциалният-невъзможен читател седи отдолу с чувство на боязън и преклонение – едно напълно правилно отношение към знанието, което в случая е предизвикано от съвсем различни фактори. Убедена съм – нарочно търсен ефект.
За разлика от класическото изкуство, рисувано на дървени плоскости с маслени бои и
умопомрачителни детайли, което понякога се разглежда по-добре в огромна резолюция
на екран или монитор, книгите на Анселм Кийфър могат да се усетят само с реалния си
мащаб. Там, където сърцето трепва за миг пред опасността да бъде премазан от знанието и после прави крачка назад и се връща обратно в реалния, безопасен свят на малкото безбройно невежество.
Comments