top of page
Writer's pictureПопаганда

АНТОАН ВАТО – ВЪВ ВСИЧКИ ОТЕНЪЦИ НА ЧУВСТВАТА И ЦВЕТОВЕТЕ

Елица Павлович

Instagram: @elitzapavlovitch



Рококо. Дори самата дума днес ни звучи фриволно и напомня за прекален разкош, излишни детайли и лекомислие. В началото на ХVІІІ век, когато се възцарява този стил, положението е дори по-зле, защото той идва на смяна на строга и сериозна естетика. Барокът е драматичен по един категоричен начин и не допуска никакви нюанси.


И след това идва Антоан Вато. Философската и естетическа основа на неговото изкуство е заложена от философа Джон Лок, който пише, че няма нищо по-необходимо от разнообразието на чувствата. В литературата това е формулирано от Абат Прево, който в Манон Леско пише, че за повечето хора са достъпни само пет-шест страсти, в кръга на които протича животът им и към които се свеждат всичките им три вълнения. Отнемете им ненавистта и любовта, наслаждението и страданието, страха и надеждата и те ще престанат да чувстват каквото и да е.


Затова пък хората с по-благороден характер могат да бъдат развълнувани хиляда пъти повече, те имат повече от пет чувства и могат да усещат огромна палитра от емоции.

Картините на Вато – галантни сцени с костюмирани дами и господа – предлагат невиждано до тогава разнообразие на чувствата. На фона на еднозначното изкуство на предшествениците, Вато е нещо като революционер. Неговите красиви картини, подходящи само за будоар от днешна гледна точка, всъщност разгръщат именно тази палитра от емоции, за която говори Абат Прево. И понеже животът винаги се движи по-бавно от изкуството, основното вдъхновение в работата на Антоан Вато е не реалността, а театърът.


Жан-Антоан Вато е роден през 1684 година във фламандския град Валансиен. В младежките си години изучава изобразително изкуство при Жак-Албер Герен. Върху творчеството на Вато като художник оказват огромно влияние картините на Рубенс, които му подаряват неговата любима тема за рисуване – галантните увеселения (по-късно, когато Вато кандидатства за член на френската академия, тъй като стилът му не се вписва в никой от академичните канони, получава членство в академията, но с уговорката, че е „художник на галантни увеселения“). Освен картини, той рисува и всякакви други неща – декори, предмети, дребни красиви аксесоари. Чувствата нямат нужда от нещо голямо, за да се проявят, понякога са достатъчни и най-дребните трепети на душата.


В картините на Вато има всякакви трепети – от романтично-любовни до сатирично-жлъчни. Всъщност детайлите на рисунката го интересуват дори повече от чувствата – именно той създава едно безкрайно разнообразие от светлина на рисунките – част е естествена, а други от картините му са с изкуствена театрална светлина, с красиво нарисуван природен пейзаж или декор, а върху този фон внимателно са нарисувани костюмите – ръждивочервени, жълто-зелени, златисти. Внимателният зрител може да види много неща на тези картини – зад изобразената сцена се виждат толкова много детайли, които сякаш никой друг не вижда. Така и в една най-обикновена картина Вато успява да създаде у зрителя особеното усещане за това, че в едно и също нещо може да се види различното – зависи кой и как гледа.




Вато умира от туберкулоза дни преди да навърши 38 години. От съвсем млад той живее с тази диагноза за кратък живот, обикаляйки Европа в търсене на лек. Нищо чудно, че с времето картините му стават все по-меланхолични, психологическите ситуации в тях все по-сложни, в иронията му се прокрадва сарказъм, в снизхождението — жалост, а душевен фон става все по-често явната тъга. В някакъв смисъл, рисувайки цял живот едни и същи сюжети, Вато е рисувал в тях собственото си душевно състояние.



Днес картините на Вато много често могат да се видят в разкошните замъци из Европа, в тон с копринените тапети и златните розетки по тавана.

Признавам си, че винаги минавам покрай тях с бърз ход – тези галантни сцени не предполагат дълго и подробно вглеждане. Изкуството отдавна е мултиплицирало до безкрай възможностите да преживеем огромна гама от чувства, измествайки театралния, многоцветен Вато в периферията на великата живопис. Следващият път ще се вгледам в неговите галантни сюжети един момент по-дълго – той го заслужава.


Comments


bottom of page