Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Настоящата война се оглежда в тази картина на Василий Верешчагин по няколко причини – първо това е картина, с която в ръце мълчаливо протестират руснаците по улиците. Тъй като демонстрациите са забранени, те могат само това – да стоят с плакат или картина в ръце и да показват отношението си. Освен това точно тази творба на Верешчагин има особен смисъл – тя е посветена на Тамерлан, един от най-жестоките владетели, живели някога, а на рамката й пише „Посвещава се на всички велики завоеватели – предшестващи, настоящи и бъдещи“.
Василий Верешчагин се ражда в семейство на богат помешчик и има още трима братя. Баща му настоява всичките му деца да станат военни и така Верешчагин завършва военноморско училище, след което получава офицерски чин и моментално напуска армията, като същевременно завинаги се скарва с баща си. Съдбата не е милостива към великия художник и всъщност голяма част от творческата му съдба така или иначе се оказва свързана с военни действия, включително руско-турската война в България, от която също са останали няколко забележителни негови картини.
"Победени. Панихида за загинали войници", 1877 г.
„Апотеоз на войната“ е един от редките примери на сюжет, който Верешчагин не е виждал с очите си. Сюжетът е почерпен от събития, случили се през ХІV век и свързани с Тамерлан, който отбелязвал с пирамиди от човешки черепи своите завоевания.
Тамерлан е име, което и до днес предизвиква ужас – при превземането на Делхи той нарежда да бъдат изклани 100 хиляди души. Твърди се, че пред стените на Багдад се издигат седем пирамиди от над 90 000 черепа. Тамерлан смятал, че тези пирамиди потвърждават неговия голям талант на пълководец.
Картината е част от така наречената „туркестанска серия“, върху която Верешчагин работи след 1865 година. По време на войната в Туркестан той се сражава и дори е награден с орден за храброст, а по направените там скици две години работи в Мюнхен. Всички картини от серията са екзотични и много изразителни, но са посрещнати с голяма критика в Русия, защото показват прекалено красиво екзотичната страна, както и нейната армия.
"Вратите на хан Тамерлан", 1875 г
На картината е нарисувана купчина черепи с такава прецизност, че може да се види от какво е бил убит всеки отделен войник – от куршум, посечен със сабя или пронизани от стрели. Жълтият мъртвешки фон на пустинята, разрушеният град отзад и кръжащите наоколо гарвани само довършват драматизма и безнадеждността на сюжета. Това се подсилва и от надписа върху рамката, като е известно, че Верешчагин се отнася към рамките на картините си с много голямо внимание и те винаги са различни.
Верешчагин, художникът на войните, който казва: „През целия си живот горещо обичах слънцето. Бих рисувал само слънце с удоволствие, стига хората да не се убиват помежду си“. Век и половина по-късно времето да се рисува само слънце още не е дошло.
Comments