Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Артемизия Джентилески днес е смятана за един от най-изтъкнатите художници от школата на Караваджо и на ниво с него, и е вероятно най-известната жена художник в историята. По времето, когато жените изобщо не са приемани като равнопоставени човешки същества, Артемизия е член на Академията по изкуствата във Флоренция и има международна клиентела.
За съжаление, животът й е белязан от нейното изнасилване, когато е на 16 години, от един от сътрудниците на баща й художника Орацио Джентилески. За насилника й Агостино Таси и цялата динамика на процеса се знае всичко, защото това е един от малкото случаи, които могат да се разглеждат като машина на времето – има подробно запазена документация, включително квитанции за хонорари, показания и др. Една година, след като Артемизия е изнасилена, баща й дава под съд Таси, но поводът не е точно насилието, а спор за хонорари. В хода на това обвинение Джентилески повдига и въпроса за насилственото отнемане на девствеността на дъщеря му, което по това време е минимумът сертификат за качество на жената преди брака. Историята е дълга, пълна с лъжи и клевети, които показват колко е било лесно да си мъж през XVII век. Процесът продължава 7 месеца, в които 17-годишната Артемизия е не само подробно обследвана пред публика, но и изтезавана физически, за да си признае, че лъже (което тя не прави). Бързо превъртане на лентата напред – Таси не успява и е изгонен от Флоренция, а Артемизия е омъжена два дни след процеса. Има дъщеря (която също е художник), разделя се с мъжа си 10 години по-късно, и не само че надживява насилника си, но и живее като самостоятелна жена и реализиран художник в следващите 40 години.
Но насилието, процесът и изобщо идеята, че жената е виновна, че трябва да преживява всички страдания чрез пола си е залегнало в цялото й творчество. Картини и картини показват силни, волеви, мускулести жени, които се разправят с насилници, режат глави хладнокръвно, самоубиват се след изнасилване и изобщо нямат нужда от никой.
Артемизия обаче не се изгражда като жертва, а като волева жена със самочувствие и прави доста, за да изпрати дразнещи сигнали към съвременниците й мъже, например на един от автопортретите й се изобразява като алегория на рисуването.
Никой мъж няма право да се изобрази по този начин (алегорията е само жена), иначе изкуството щеше да е пълно с автопортрети на мъже художници, които си се представят в тази роля. Но травмата остава основна тема и предпочита да рисува дела на велики жени и собствените им страдания пред други субекти.
Артемизия има не един, а два автопортрета, на който се асоциира с мъченица Екатерина. Единият се намира в Лондонската галерия, а другия (този по-долу) в Уфици във Флоренция. На двата автопортрета тя е с атрибутите на св. Екатерина Александрийска, християнска великомъченица.
Според легендата в началото на четвърти век най-образованата жена Екатерина отива в храма в деня на принасянето на жертви и призовава император Максимин Дая да остави езическите богове и да се обърне към християнския Бог. Максимин първо я изпитва срещу философите, но тя се оказва по-умна и той ги екзекутира всички, после екзекутира и някои съюзници на Екатерина, докато стига до нея. Подробностите за това на какви мъчения е трябвало да бъде подложена ще ги спестя, но основен участник в тях е ноу-хау свързано с колело с шипове. Слава Богу не е било употребено, защото ангел слиза от небето и унищожава този уред. После съпругата на Максимин си признава, че е християнка и е убита, заедно с още 200 войници. След всичко това императорът иска да се ожени за Екатерина, но тя отказва и е обезглавена.
Разбираемо е защо Артемизия Джентиелски се разпознава в този образ. С него тя показва какво мисли за себе си и за отношението на съвременните мъже към жените.
Лявата й ръка грациозно докосва колелото с шиповете, а в дясната държи огромно перо, символ на мъченичеството.
Както и при автопортретите на Рембранд, така и при Артемизия Джентилески, те са отчасти самореклама, но най-вече са декларация за преодоляването на трудностите, на решителността й да успее в един свят, който не е за нея, да се противопостави с качествата си на неспреведливостта и да стане един от най-търсените художници и феминистки икони в историята на изкуството.
Commentaires