Елена Миланова Instagram: @byelenamilanova
„Нищо не вирее добре в сянката на голямо дърво“, казва Бранкузи, когато напуска работилницата на Роден. Тази пример умишлено да спреш да се определяш в следствие на нечие влияние е забележителен, можем да го ползваме ежедневно, когато прелистваме Инстаграм. Ако Бранкузи не беше напуснал Роден, нямаше да е познат днес като „патриарха на модерната скулптура“ и пионер на модернизма.
Константин Бранкуш е роден през 1867 година в Хобица, Румъния и чиракува при търговец на грънци и бъчви, а в свободното си време дялка фигурки, докато случайността не се намесва и успява да влезе в художественото училище в Крайова. На 25 години е доведен до пълно отчаяние от бедност и всякакъв интерес към морала на сънародниците си и напуска, като буквално върви с една раница на гърба си пеша първо до Мюнхен, а после в Париж. Там Роден го кани да работят заедно. Бранкузи обаче бързо разбира, че под такава сянка не може да се развие и го напуска, но Роден остава с решаващо значение при оформянето на философията му. Между двамата има обща отправна точка не само в естетиката, но и в процеса. Бранкузи работи директно с материалите и овладява техниката на директната резба. После тази практика се възприема от художници като Исаму Ногучи, Хенри Мур и бъдещите поколения.
През 1916 година Бранкузи се премества на закътаната алея Ронсен накрая на Монпарнас. По това време вече е популярен с гладките си, очертани скуптури и форми без орнаменти. Няколко години студиото му е на № 8, а след това, през 1927, се премества в студио на № 11. В същата година приема японски чирак – Исаму Ногучи. След Втората световна война студиото на Бранкузи се разраства до пет помещения, които свързва в голямо пространство, където излага свои творби. След като завършва последната си творба през 1949 година, скулпторът се фокусира върху ателието си като произведение на изкуството.
Бранкузи смята, че връзката между скулптурата и пространството е от решаващо значение, ето защо до края на живота си се занимава единствено с позиционирането на творбите си в студиото. Това е толкова важно за него, че когато продава скулптура, прави нейно гипсово копие, което поставя точно там, където е бил оригиналът, за да не наруши единството между произведенията му.
Ателието на Бранкузи на номер 11 става сърцето на следвоенната художествена сцена.
Дюшан (колекционер и приятел) води много купувачи, Едуард Стайхен учи Бранкузи как да прави снимки, а после и Ман Рей, Уилям Копли, Макс Енрст... списъкът артисти, които са преминали през ателието на безизходната улица Ронсен е безкраен. През 1956 година Бранкузи завещава ателието и всички произведения на френската държава, при условие, че ателието се съхранява „както е“, т.е като музеен експонат. Твърди се, че под „както е“ е имал пред вид цялата алея Ронсен – усилие да се защити уличката на художниците, която е заплашвана от разрушаване много пъти. Докато е жив никой не смее да посегне на уличката и студиото. Но след смъртта му Impasse Ronsin е осъдена и 144 скулптури, мазилки, скици и чернови са преместени в зала в Националния музей за модерно изкуство, който тогава се помещава в Palais de Tokyo.
През 1977 година студиото му е възстановено във вида, в който е било на ул. Ронсен 11 – студиото е построено на Beauborg Plaza срещу център Помпиду. Благодарение на самия Бранкузи, който невероятно ревниво е документирал всеки милиметър от ателието си и скулптурите в него, студиото се преражда точно така, кактото е било. През 1990 година обаче се наводнява и е затворено.
С реконструкцията на ателието се заема Ренцо Пиано. Основният проблем за него е да направи от ателието музейно пространство, да го отвори за публиката, като същевременно зачита желанията на Бранкузи. Въпреки че не се опитва да пресъздаде интимността на оригиналното студио, той запазва идеята за защитено пространство, където посетителите са изолирани от улицата и площада чрез затворена градина, от която част от ателието се вижда през стъклена стена. И макар, че всички произведения са зад него, усещането за това какво е било на Ронсен 11 остава. Виждайки скулптурите, поставени точно както ги е оставил, зрителят почти може да си представи как Бранкузи работи или поставя скулптурите си.
Ателието на Бранкузи се намира на 1 минута от център Помпиду и посещението е безплатно.
Comments