Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Дизайнерът на Баленсиага, грузинецът Демна Гвасалия, е изпратил преди ревюто си висша мода послание до всички гости. То завършва така: „Сценографията на това шоу е метафора на това да ровиш, за да откриеш истината и на това да си приземен, близо до земята. Нека всеки бъде който си иска и да правим любов, не война“. Останалата част от писмото му е за това, че никой не бива да бъде поставян в рамки или, както е английският израз, „в кутия“, макар че модата е до голяма степен свързана с кутии и опаковки. Също и за това, че всеки ден се сблъскваме с ограничения и е много трудно да останем верни на себе си под натиска на обществото.
Всичко това прави по-малко изненадващ избора на художници, които Демна е поканил, за да направят сценографията на шоуто му. Това са испанецът Сантяго Сиера и норвежката Сесил Толаас. Двамата правят едно поле от кал, сред което вървят – и съсипват краищата на дрехите си – моделите, а наоколо мирише на влага и дъжд. Сиера е отговорен за калта, а Толаас за миризмата – това е нейната специалност, тя е най-известната в света художничка на миризми. Що се отнася до Сантяго Сиера, цялото му творчество и живот са напълно антисистемни, често на ръба на законното, а презрението му към всяка социална система и ред са така шумно прокламирани, че всъщност най-големият скандал на шоуто е това защо той изобщо се е съгласил да го направи.
Демна работи със Сесил Толаас не за първи път. По повод на първата му колекция висша мода преди една година, тя прави специална свещ. За целта на Сесил е даден ексклузивен достъп до ателието, както и до личния архив на Кристобал Баленсиага.
Миризмата, която тя създава, обхваща историята на знаменитата модна къща по време на създателя й от 1937 до 1968 година, както и новото начало през 2021 и мирише на тамян, цигарен дим, затоплена кожа, стара хартия, боядисана кожа, старо дърво, коприна, екзотични кожи, дъб и смазка за шевни машини. Може да звучи невероятно, но аз знам, че Сесил може да го направи, защото съм била на нейна изложба с аромати и тя е в състояние да възпроизведе миризмата на всичко – от студ до гореща улица в непознат град. Миризма на дъжд и кал сигурно дори не са голямо предизвикателство за нея.
Много по-интересно е участието на Сантяго Сиера. Калната площадка, по която обикалят моделите, е възстановка на негов стар проект от 2005 година, когато първия етаж на дома на обществото за поддържане и развитие на изкуството в Хановер е залят изцяло с кал и тиня. Идеята е, че това е от изкопа за изкуствен водоем, направен през 30-те години с цел намаляване на безработицата, но всъщност калта е просто от близкото езеро. Разбира се акцията с калта е само временна и остава снимана на видео и фотографии, както са и повечето пърформънси и изложби на Сиера, които са само моментни и се заснемат.
Защо участието на Сиера в подготовката на ревюто е толкова скандално. Просто защото той е посветил живота си на това да защитава обикновения човек от всяка форма на принуда и да показва чрез поведението си, че презира системата във всякакъв вид – било то като организация, църква или държава. До там, че отказва испанската държавна награда за изкуства или пък, в този дух, прожектира над главата на папата огромно NO по време на посещението му в Мадрид. Сиера твърди, че капитализмът превръща хората в хронични мазохисти, както и че атмосферата, която произведенията му създават е сериозна, мрачна и зла. Не е точно атмосферата, за която една модна къща си мечтае.
От друга страна размишленията на Демна за хората, които обществото слага в кутии резонира силно със следната акция на Сиера – в Гватемала той плаща на осем нелегални работници да седят в грубо изработени картонени кутии в чисто бяла галерия, като едновременно отпраща към мизерните къщи в предградията, но и към „невидимите“ поради нелегалния си статус работници. В други акции той плаща минимална сума на хора, които да татуира пред камера, да лежат в дървени кутии, които служат за скамейки или например прави пърформънс в синагога в Германия, като през инсталация от тръби я напълва с изгорели газове от автомобили и пуска вътре посетителите с противогази и съпроводени от пожарникар.
Кристобал Баленсиага е най-потайният и изящен кутюрие, живял някога, майсторството му и до днес е ненадминато. Модната си къща той закрива сам, защото не желае да се подчини на времето и да прави масова мода. Така в историята Баленсиага остава като естет, но не и като визионер. Демна, вероятно, ще бъде запомнен като обратното.