Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
През 1972 година се провежда един уникален по размах, въображение и разходи бал – Балът на сюрреалистите, посветен на Рене Маргит и Салвадор Дали, като последният е дизайнер и организатор. Домакиня е Мари-Елен Ротшилд, която има голям опит в провеждането на подобни събития, но дори и тя не може да предположи какво ще се случи в действителност. Всъщност сред европейската аристокрация няма по-подходяща домакиня за подобно екстравагантно парти. Името на баронесата е Мари-Елен Найла Стефани Джосина ван Зийлен ван Нивелт ван де Хаар и тя е първата католичка, която се жени за наследник на еврейската фамилия Ротшилд и отгоре на всичкото му е трета братовчедка. За брака си двамата получават специално разрешение от папата и след това грандиозно начало, социалният им живот е подобаващо необикновен.
Мястото на бала е Château de Ferrières, за което се твърди, че е най-голямото и луксозно шато от ХІХ век във Франция, като само спалните са осемдесет. Във вечерта на събитието вратите отдалече изглеждат като обхванати от пламъци.
Портиерите, облечени като котки, посрещат гостите с ръмжене. След това поканените влизат в лабиринт, украсен с черни ленти, където облечени като котки прислужници чакат по ъглите, за да насочват гостите. Последните са специално избрани и са получили нарисуваната от Салвадор Дали покана, написана наобратно, така че може да се прочете само в огледало. На поканата пише – „Черна вратовръзка, дълга рокля и сюрреалистична глава“.
Върху масата за вечеря лежи манекен, чиниите са космати, вместо вилица има умряла риба, а по масите има украса от препарирани костенурки, както и макети на различни произведения на изкуството. Менюто е подобаващо, като блюдата се наричат с феноменални имена от рода на „козе сирене, запечено в пост-коитална тъга“.
Но както подобава на бал с маски, най-забележителни са маските, с които всички гости се появяват – а там присъстват повечето известни личности от европейския хайлайф, от аристократи до актьори. Домакинята е с глава на елен, който плаче със сълзи от диаманти, Одри Хепбърн има на главата си клетка, Елен Роша носи върху главата си грамофон, а барон Алексис де Реде е в маска с три лица, която лично Дали прави за него. Една от гостенките носи пред лицето си ябълка, в чест на Рене Маргит, друга маска е директна препратка към Мона Лиза – с колаж от нейни изображения и лесно се забелязват вдъхновения от други произведения на изкуството. Единственият човек без маска на бала е самият Дали, който е толкова зает с подготовката, че не успява да направи нищо за себе си. Но той и без маска успява да впечатли достатъчно.
Този бал остава в историята като пример за върховна екстравагантност – препратки към него има във филма на Кубрик „Широко затворени очи“. Дори снимките не са публикувани веднага, а много по-късно. Снимките изобщо не предават добре атмосферата, затова пък идеята за сюрреалистичните глави остава в историята за вдъхновение – не е лошо да си ги ползваме от време на време вместо другите си глави
.
Commentaires