БАТИСТА СФОРЦА И НЕЙНИЯТ РИЦАР

Анета Герова

Пиеро делла Франческа, Арецо 1416/17-1492

Портрети на херцога и херцогинята на Урбино, Федерико да Монтефелтро и Батиста Сфорца

Двойката от портретите - Федерико да Монтефелтро (1422-1482) и Батиста Сфорца (1466-1472) - са управляващите Графство Урбино в края на XV век. Федерико е незаконен син на господаря на Урбино и Сполето, а Батиста - първото законно дете на владетеля на Пезаро и родственица на известните графове Сфорца от Милано. И двамата са отгледани като аристократи. Той избира войната, тя получава хуманитарно образование.

На петнадесет години той става рицар, на шестнадесет - кондотиер (капитан на наемниците), а на двадесет и две, след като убиват неговия полубрат - владетел на Урбино.

На четири тя произнася първата си публична реч на латински, на четиринадесет вече е омъжена и очаква дете.

С уменията си на воин бъдещият херцог да Монтефелтро се прочува из цяла Италия. Батиста е известна със своята деликатност и с изключителните си умения по риторика. Това, което обединява и двамата е идеята за хуманизма, властваща в Италия през XV век.

Федерико да Монтефелтро успява да направи от изолирания си хълмист град съкровищница на Ренесансовата култура. Парите, които печели като наемник, инвестира в обновлението на Урбино. Наема архитекти и художници и издига впечатляващ палат с разкошни стаи и тайна градина. В двореца отделя място за огромна библиотека, според някои описания по-богата дори от тази на тогавашния папа – Пий II Пиколомини, също хуманист. Отдава се на страстта си към колекциониране на ръкописи. За него постоянно работи армия от 30 - 40 писари. Твърдят, че наема двама изпълнители на орган за двора си и че държи на заплата петима мъже, които да четат класика на глас по време на храненията. Собствените му забележителни качества го правят възможен модел за известния образ на Рабле - Гаргантюа. Той е много добър математик и балансиран човек, държащ на думата си.

Батиста е втората съпруга на Федерико от 1460 г., след договорка с чичо й Франческо Сфорца. Тя е двадесет и четири години по-млада от него, но очевидно той вижда в младата си жена качествата на управник. Тя често играе ролята на регент по време на отсъствията му. Федерико разговаря с нея по политически въпроси и тя го придружава на почти всички важни събития извън Урбино. Бракът им е щастлив. Херцогът я нарича “наслада, както за моите публични, така и за личните ми часове”. Техен съвременник на име Балди описва Федерико и Батиста като “две души в едно тяло”.

След като ражда шест дъщери, през 1472 г. херцогинята дава живот и на първия им син и наследник - Гуидобалдо да Монтефелтро. Три месеца след раждането, без да се е възстановила напълно от бременността си, тя се разболява и умира, едва двадесет и шест годишна.

Не всички решения на Федерико да Монтефелтро се оказват правилни. Папа Сикст IV, който се опитва да унищожи Медичите, решава да го използва за своята цел. Така Федерико, макар и определян от някои като възможно най-големия хуманист, участва в не особено хуманистичната “конспирация Паци”, целяща да убие не друг, а този, с когото днес го сравняват - Лоренцо Великолепния. Неуспехът на конспирацията е сериозен удар както за папата, така и за Монтефелтро. Херцогът умира през 1482 г по време на обсада на Венеция.

Преди смъртта си Батиста следва традицията на семейство Сфорца за хуманитарно образование на жените. Тя дава на дъщерите си подобно на обучението, което самата тя получава от леля си Бианка Мария. Внучка на Батиста е не друга, а Витория Колона - известната поетеса и платоническа приятелка на Микеланджело. Лицето й е увековечено от него чрез образа на Дева Мария в Систинската капела.

Художникът Пиеро делла Франческа е един от творците, които Федерико да Монтефелтро наема в Урбино. Той рисува по поръчка на графа и графинята няколко картини. Сред тях портретите им, днес в Уфици, са едни от малкото оцелели. Наричат ги диптих, но всъщност се състоят от четири изображения. На гърба на портретите графът и графинята са показани седнали, всеки в отделна карета, начело на триумфална процесия. Ако мислено се заличат рамките се вижда, че фонът продължава от едната в другата картина. Независимо, че детайлите са дребни, не може да се пропусне как пейзажът намалява и изчезва в идеална перспектива. Заедно изображенията приютяват забележителна двойка, която празнува своята връзка и статута си на управници на графство. Смята се, че партньорството между мъжа и жената в управлението е идея на късния 20-ти век. Но пет века по-рано точно в тази картина е показано точно такова партньорство.

задна страна - Триумф на графа и графинята, 1472-75

Сцените с каретите са известни като „Триумфите“ и могат да бъдат разбрани по-добре ако се разглеждат като представяне на различни качества на всеки от двойката.

Четирите фигури в каретата на Федерико показват основните добродетели. Това са качествата, които имат отражение върху взаимоотношенията на личността със света около нея, а именно - здрав разум, кураж, справедливост и търпение. Фигурите, които пътуват с Батиста, са теологически добродетели и включват вяра и състрадание. Те са важни за душата и добруването й. Контрастът между различните, и в същото време допълващи се елементи, е развит допълнително чрез позите на Графа и Графинята. Федерико гледа право напред към света и държи скиптър пред себе си. Батиста е свела поглед към книгата в скута си и изглежда отдадена на нещо вътре в себе си. Докато в каретата на Федерико са впрегнати истински коне, тази на Батиста е теглена от еднорози. Прагматизъм и идеализъм пътуват един към друг.

Идеалната симетрия на картините показва, че нито един от двойката не е повече или по-малко важен от другия. Между двамата има равенство и като управляващи, и като съпрузи.

Това дори е отразено в надписите под съответните Триумфи. Всеки надпис се състои от три реда и половина. Текстовете възхваляват качествата на херцога и херцогинята с абсолютно еднакъв брой думи.

В портретите на предната страна, макар и не толкова очевидно, се вижда отразена същата концепция. Изображенията са възхвалявани заради техния „реализъм“, но това схващане е далеч от истината, нито пък отразява идеята, с която са нарисувани. Батиста всъщност е показана напълно идеализирано: тенът й е идеален, кожата й е идеално, почти неестествено бледа, косата й е разделена идеално, красиво вплетена в нагъната коприна. Короната и огърлицата й са направени от най-добрите перли и скъпоценни камъни. Зад нея Федерико е със счупения си нос, косата му расте над ушите, има бръчици в ъгъла на окото си, не липсват бенки по бузата му. Полярността между двамата е осезаема, каквото е и тяхното единство. Те стоят изправени, главите им са над хоризонта. Изображенията им са разделени поравно между небето и земята с идеята, че двамата владеят тези две сфери.

Преди да ги оставим нека си представим, че се гледат един друг. Не е ли това брачната клетва “и в мъка, и в радост, и в болест, и в здраве…” на един херцог и една херцогиня и тяхната земя.