Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Беатрикс Потър е известна с поредиците си за заека Питър, в което няма лошо разбира се, ако една голяма част от нейното съдържание не е на съвсем друго, скрито място. Авторката на любимите детски истории има разнообразен живот, завършил с голям подарък за Великобритания – 4000 акра земя, която подарява на националния тръст, сега част от националния парк на Lake District.
За съжаление Беатрикс се ражда във възможно най-лошото време за жена с амбиции в науката. В масовото съзнание тя остава като една бездетна стара мома, която компенсира липсата на деца с рисунки на зайчета и детски историйки. Това е много несправедливо за един от най-големите миколози на времето, който, просто защото е жена, така и не получава научното признание, което заслужава. Междувпрочем всички теории на Беатрикс Потър за размножаването на гъбите са потвърдени.
Тя е родена през 1866 година в заможно семейство и е запленена от природата. От ранна възраст събира насекоми, растения, гъби и вкаменелости с брат си Бертрам. Към рисуванато я насърчават гувернантките й, които я възпитават в това, че пейзажите са в реда на нещата за една дама, но Беатрикс е запленена не от тях, а от гъбите. Първият й учител за тях е местният пощальон. Тя изследва и рисува стотици гъби с изключителен ботанически детайл и висока художествена стойност, които остават непознати до смъртта й. Като миколог тя проследява развитието на гъбични спори върху стъклени препарати и ги наблюдава с микроскоп.
През 1897 година е готова с научен доклад на тема „За покълването на спорите на Agaricineae”, който да изнесе пред лондонското общество в Линейн, една от най-добрите британски природонаучни организации. Тя изнася доклада задочно, защото дружеството е само за мъже, а жени се допускат само до сервизните помещения. За да прочете доклада, Беатрикс изпраща чичо си. Докладът е добре приет, но тя не го публикува. Макар и начетен натуралист и отличен илюстратор, желаещ да се занимава с истинска наука, Беатрикс Потър удря на камък навсякъде, включително е отхвърлена от Кралските ботанически градини в Кю, които са водещата ботаническа иниституция на времето.
Научните й разочарования и премеждия са описани в дневник, за който измисля сложен код (замества букви в цифри), където описва „шовинистичните й мъчители“ и героите на деня с власт като „папата на ботаническите градини“ и неговото женомразство с доста пикантни епитети. Кодът на дневника, воден между 1881-1897, е разбит чак през 1958 година от Лесли Линдер, автор на няколко книги за Беатрикс Потър и историята на книгите за заека Питър.
Всъщност, истинската стойност на тези книги не е толкова в историите, а в рисунките. Те са не само красиви, симпатични и милички, но много детайлни и достоверни спрямо флората и фауната. Една легенда дори казва, че когато издателите се съмняват в това дали жабата г-н Джеръми Фишър е нарисувана „точно“, тя им носи жива жаба, за да докаже, че в историята й жабите са абсолютно точни и на вид, и на цвят.
Като се добавят и 450 великолепни акварела, които придружават изследванията й за размножаването на гъбите, Беатрикс Потър можеше да се изучава в училище заедно с имена като Линей, но това не се случва и малко хора знаят за приноса й.
Днес акварелите й могат да се видят в Armitt Museum, където Беатрикс е дарител и приживе. Тези творби са едновременно и научно точни (до днес се ползват като определители на някои видове гъби), но и красиви произведения на изкуството.
Comments