Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
На Св. Валентин 1791 година, във Виена, съпругата на странния граф Франц фон Валсег-Щупах Анна умира. Няколко месеца по-късно, през юли, графът, който е голям меломан и дори още по-голям плагиат изпраща камериера си Антон Лайтгеб, син на кмета на Виена, да почука на вратата на Моцарт. За Моцарт човекът е „неизвестен, сив непознат“ – мистериозна личност, посредник на поръчител, който иска да остане анонимен. Поръчката е ясна и ужасно страшна. Моцарт трябва да напише реквием.
В музикалната история има много малко произведения, които са по-вълнуващи от Реквием на Моцарт, който е хоров шедьовър. За мен лично това е и най-зрялото произведение на Моцарт. А в жанра на реквиемите може би единствено този на Габриел Фуре го надминава по въздействие.
В онова лято Моцарт, който вече е в доста разклатено физическо и психическо здраве, възприема поръчката като проклятие и вярва, че пише собствената си зоупокойна меса. Представете си какво е коствало на душата му това – човекът който е написал „Вълшебната флейта“ трябва да извади наяве целия спектър емоции, които се разпрострират от божия гняв до тоталната скръб и примирение пред смъртта в различните части. Завладян от страх и желание да напише това последно произведение като „лебедова песен“, той рухва преди да го завърши. Умира едва на 35 години на 5 декември 1791.
По съвсем практически причини съпругата му Констанца иска поръчката да бъде завършена – хонорарът е платен още в началото и тя се притеснява, че поръчителят ще си иска парите. И тук нещата се объркват – тя предава партитурата на Йозеф Айблер и го моли да довърши произведението. Айблер действително организира нещо (Kyrie), но след това прехвърля работата на ученика на Моцарт Франц Ксавер Зюсмайер, на когото Моцарт, преди да умре, оставя инструкции как да бъде завършена. Зюсмайер, за да защити авторството на Моцарт, копира цялата партитура на ръка, така че клиентът да не може да определи кой какво е написал, и я предава така. Действително, слушател по никакъв начин не може да отличи неговата намеса. От запазените ръкописи на Моцарт се знае, че той е работил по повече части, отколкото после Зюсмайер ще твърди. Моцарт е завършил Kyrie, предал е детайлна чернова на Dies Irae, както и първите осем такта от Lacrimosa. За да бъде съспенсът дори още по-голям, цял раздел от недовършения ръкопис, показан в Брюксел през 50-те години на миналия век, е бил скъсан и никога не е намерен повече.
Реквием на Моцарт в Ре минор е написан за хор и четирима солисти (сопран, алт, тенор, бас) и симфоничен оркестър. Най-важната роля в произведението не е на солистите, които имат едва 3 части, а на хора – 11. Това показва, че Моцарт действително е имал изключителна нужда да създаде огромен ефект, протягане към божественото, което отделни солисти не го могат и точно това е направил. Реквиемът протяга ръка към друг свят.
А графът? Графът си преписва авторството на панахидата на съпругата му на следващия 14 февруари, както и в следващите десет години, докато Констанца с обществени скандали не го принуждава да признае, че едно от най-великите музикални произведения е написано от един от най-гениалните композитори.
Comments