Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Снимки: Народен театър "Иван Вазов"
Мирела Иванова е прекрасна поетеса и пиесата й е като нейната поезия – деликатна, малко тъжна и абсолютно женска. И като бележките под линия – написани с малки букви и най-отдолу, но важни и разкриващи онова, което читателят може би няма да разбере на първо четене.
Юлия (Мария Каварджикова) е актриса. Актриса като всички на нейната възраст – оцеляла някак през кризата, отгледала децата си, с добри роли зад гърба си, а също и с не толкова добри, работила всичко и по много, за да оцелеят тя и децата й, нито богата, нито известна. Останали са и още малко мечти, трите й дъщери са здрави, последната скоро навършва 20 и може би, най-после, нещата ще се наредят някак си. Дъщерите й – близначките Бистра и Биляна (Илиана Коджабашева и Ана Пападополу) са много различни по характер, а и по съдба, едната страда от неосъществените амбиции на някога обещаващия си съпруг-философ и търпи мълчаливо, другата е бизнес дама и никой мъж не може да е равен с нея. Двете са единни само в това, че майка им е виновна – за слабостта и за силата им, защото майката винаги е там – за да изслуша и за да прости. Най-малката дъщеря е Нина (Ирина Митева), малка чехова чайка и на нейния празник присъстват още семейната приятелка Лора (Параскева Джукелова) и Магда (Вяра Табакова).
След три десетилетия непрекъснати промени и надежди, вече никой не знае накъде вървим всъщност, надеждите изтляха, децата пораснаха и е време хората, които превалят зад билото на живота да приемат, че това е, друго няма. Обикновено в българската проза това осъзнаване е неизменно горчиво, свързано с дълбоко разочарование, безнадеждност и песимизъм. В пиесата на Мирела Иванова тези нотки са умело туширани с поетични отклонения, музика (Христо Йоцов) и танци. Емоциите са на повърхността, както е редно в женска компания, Лора внася нотка хумор и оптимизъм – Параскева Джукелова прави една от най-добрите си роли в последните години. Изобщо всички актриси изглеждат като играещи роли, написани специално за тях, което не би било изненада имайки предвид, че Мирела Иванова е драматург на Народния театър и вероятно ги познава отлично.
Режисьор е също дама – Катя Петрова. Целият женски екип е вложил таланта и емоциите си в много приятно представление, което събира като в огледало и светлото и тъмното от шеметните последни десетилетия. Много женско и очарователно, не се препоръчва за мъже.
Comments