Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
„Давам злато за желязо“ – с този девиз богатите германци подкрепят войната срещу Наполеон, като предават бижутата си в полза на хазната и в замяна получават мемориална метална халка и нови бижута, но от желязо. Сантименталният компонент на историята не е за подценяване – пруската принцеса Мариана се обръща към жените на своя народ да помогнат в борбата срещу Наполеон. Жените нямат личен капитал, те не излизат от дома си непридружени, всъщност те не могат да направят нищо, но решават да се разделят с единственото, което притежават – бижутата си.
Верността към родината и желязната дисциплина са нещо типично немско и едва ли друга дама по света би се съгласила, както германките от първата половина на ХІХ век, да носи бижута от тъмно желязо, колкото и умело да са произведени. Днес са останали съвсем малко образци от онова време и те имат висока колекционерска стойност.
През 1804 година в Берлин се установява първата Кралска леярна, в която освен стандартните предмети като огради, свещници и вериги, се произвеждат и по-деликатни вещи като вази, медальони, чаши. Именно кралската леярна започва да прави метални бижута, с които да бъдат възнаградени аристократите, дарили своето злато и сребро на пруското кралско семейство. Известно е и името на дизайнера, измислил най-красивите бижута от метал – Йохан Конрад Гайс. Ако преди това тъмните метални бижута се носят само в знак на траур и нямат никаква стойност, защото са твърде евтини за доброто общество, изведнъж те се превръщат в символ на патриотизъм и лоялност към родината и стават много модерни. Хитлер прави опит да възроди този патриотичен порив през Втората световна война, като предлага метален медал с благодарствен надпис на германците, които дарят златото си, но това не успява да стане масова кампания.
Берлинското желязо съществува около половин век и днес е колекционерска рядкост. Някои от най-добрите образци са в големите музеи за декоративно изкуство. Стойността на материала не е голяма, но изработката е страхотна. Отначало железните бижута просто имитират другите – има камеи и различни плетеници, но постепенно майсторите стават все по-добри и се появяват много деликатни елементи, природни мотиви – пеперуди, листа. Железните бижута направо приличат на дантели. Отгоре желязото се боядисва с черна боя, за да се предпази от ръжда. Самите бижута се правят от специална сплав, която се обработва по-лесно от обикновеното желязо. Когато естетическият елемент надделява над патриотичния, берлинските бижута изведнъж стават популярни и във Франция, а след това и в цяла Европа. През 30-те години на ХІХ век в Берлин има 27 леярни, които едва смогват с поръчките.
И тази мода отминава. Боята на бижутата пада, те ръждясват и се разрушават. Днес вече е изгубена технологията за производство на „берлинско желязо“, тя не може да се възстанови дори с модерните съвременни методи и тези бижута остават само в музеите. Също и в историята, като спомен за една отминала естетика, родена от жертвата на личното богатство в името на нещо голямо.