Елена Миланова Instagram: @byelenamilanova
Биеналето във Венеция е най-голямото и най-важното арт изложение в света. Преди, сега и завинаги.
Светът щеше да е различно място, ако не съществуваше биеналето. Това е място, на което изкуството провокира времето. То събира и показва промените в културите и политическите отношения отново и отново на всеки две години. Без него Пеги нямаше да събира и показва, Маринети нямаше да пуска позиви, Марина нямаше да удари шамар, големите творби на художници като Модиляни или Климт нямаше да бъдат разкрити. Биеналето е сцена и на бурни граждански вълнения като италианските протести срещу статуквото през 1968 г. – тогава картините са обърнати към стените, павилионите са затворени, полицията нахлува с палките, а биеналето е обявено за мъртво.
Но биеналето е родено от конфликт. През 1797 година Наполеон превзема Венеция, която е в упадък. Той не остава в историята като личност, която е направила добри неща за града, но оставя голяма френска градина, Giardini Pubblici, която венецианци така и никога не използват. По-късно четирима венецианци гласуват градините да станат дом на биеналето през 1895 година – първото международно арт изложение. Това е много в тон с духа на времето, оформянето на националните държави, идеята за Общността на народите, създаването на първите международни организации за сътрудничество като Международния телекомуникационен съюз, Световния пощенски съюз и др. Тогава се създава и международното движение на Червения кръст, провежда се Международната мирна конференция в Хага и първите модерни олимпийски игри от 1896 година. Идеалите на мира и обединението са навсякъде.
За биеналето Венеция предоставя на всяка нация собствен павилион, който да приспособява според нуждите на кураторите и артистите. Както всяка нация, така и павилионите се променят с времето. Бутат се стени, изграждат се нови, пробиват се дупки в подовете, сменят се материали, трансформацията е безкрайна. Градините стават място за „Гаражната разпродажба“ на Кусама през 1966, за тъмната стая на Марк Нелсън, за банята за птици на Маурицио Каталан, за шоколадовата стая на Eд Руше. През 1970 г. той покрива стените и пода на американския павилион с шоколад, а протестиращи изписват антивоенни призиви в шоколада.
На биеналето нациите представят себе си, а това винаги е било интересно да се види. Хопър представя САЩ през 1930, Кандински – Германия през 1958, Вик Мюниц представя Бразилия през 2001, Ай Уейуей сензационно не представя Китай през 2013, а Германия.
Но всъщност не става въпрос само за изложение на нации, а и за създаване на момент. Понякога артистите създават моменти, които поставят начало на нещо ново. Такава идея има Маринети, когато пуска известния си Манифест на футуризма от часовниковата кула на Сан Марко през 1909, с което слага началото на футуристичното движение, което ще доведе до годините на Мусолини. Бенито и кралят превръщат биеналето във фашистка държавна организация. Хитлер също идва на биеналето през 1934 година, за да го използва като трибуна за идеологията си, а после германският павилион е архитектурно трансформиран отвън и са поставени нови дебели мраморни подове вътре.
След Втората световна война граднините се разширяват – все повече нации искат да участват. Израел го прави веднага, след като се формира като държава през 49-та, Египет през 52-ра, Южна Корея през 95-та, Косово през 2013. С увеличаването на броя на участниците биеналето излиза от градините и се разпрострира из цяла Венеция. Черна Гора например се помещава в палацо Малапиеро (дом на Казанова), Исландия е а в Скуола Векия дела Мизерикордия, която е фон на клипа на Мадона Like A Virgin и т.н.
Но не всичко се приема с отворени обятия. През 1964 руснаците губят от американците, които донасят своя най-важен артистичен принос – попарт-а. Това е сигнал, че културната доминация се прехвърля от Европа към САЩ. Французите са вбесени от тази победа и с часове вандалстват на пл. Сан Марко. Кунс вбесява критиците през 1990, Пикасо шокира биеналето през 1909, а идеята на Шнайдер да сложи огромен черен куб в центъра на пиаца Сан Марко направо е отхвърлена през 2005.
Но никое събитие в историята на венецианското биенале не е било по-шокиращо от Aperto през 1993. За изложбата са поканени 13 куратори, които представят творбите на 120 артисти – една моментна снимка на това, което се случва в света. Тази изложба все още се смята за една от най-влиятелните в историята. Същата година Франс Хакe взима един чук и отива в германския павилион, където разбива на парчета мраморния под, поставен от Хитлер през 38-ма. Германия е друга, новото начало е сложено.
Това е, което представлява венецианското биенале – един разговор с времето, възможност да се наблюдават света и държавите в намирането на бъдещата им идентичност или осмислянето на миналото им. Всяко биенале е ново начало.
Comments