Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
От сумрака на сивата мъгла, където в безвремие съществуват безброй душѝ, се приближават три силуета. Първият върви напред бавно и изведнъж сивият шум преминава в шум на вода, фигурата минава през водата и се превръща в жена на средна възраст с рокля на цветя, мокра и жива, която поглежда към света навън и прави онова, което всяка майка би направила – протяга ръка назад и извежда в цветния свят първо голямото си дете, после и малкото. След това, защото живата вода и животът в цвят не са дадени всекиму, жената се обръща и се връща в сивото и издърпва след себе си голямото дете, а то – малкото. Погледът на малкото момиченце, което подава ръката си към сивото небитие, докато гледа към нас, е като най-сърцераздирателна картина.
Това е видео инсталация на Бил Виола с име „Невинните“, част от поредицата му „Транформации“ и е едно от най-невероятните неща в изкуството, които мечтая да видя на живо. Всъщност никога не съм виждала нищо на Бил Виола, освен на запис и макар че той работи единствено и само с видео изображения, записът със сигурност няма нищо общо с оригинала – като размер, въздействие и дори място на контакт. Например едно от най-известните му произведения „Мъченици“ се намира в катедралата Сейнт Пол в Лондон от 2014 година и е специално изработено по молба на храма. Обърнали са се към Бил Виола, защото им трябва нещо въздействащо, но не и еднозначно като послание, тъй като в храма вече не идват вярващи, днес никой от нас не е вярващ, повечето хора са просто търсещи, съмняващи се и Виола е човек, който може да онагледи търсенията ни, да предложи утешение.
Той изобщо често работи в църкви и е много силно повлиян от религиозната живопис. Някои от произведенията му са реплики към или отговор на картини от преди векове и са излагани заедно със старото изкуство в различни музеи по света.
Има много неща в разбирането на Бил Виола за изкуството и живота, които ми се струват близки до мен – неговата страст към водата като стихия – като шест годишен той почти се удавя, но вместо страх изпитва свръхестествено усещане за покой и светлина. Забавянето на хода на живота, за да задържи максимално усещането за онова, което миговете отнемат твърде бързо, цветовете, отчетливо изписаните върху лицата емоции, точно като на старите картини, рутината на ежедневието, в която има магия, доловима само отстрани.
Бил Виола е философ и мистик, както повечето големи съвременни художници. Харесва ми това, че той не разрешава из изложбите му да се обикаля с аудио гайдове или подробни обяснения, всичко е оставено на усещането на зрителя и способностите ни да съпреживеем видяното през призмата на личния си опит. Това е и най-сигурния начин видяното да стане част от собствената ни история.
В момента по-новите инсталации на Бил Виола са в Пушкинския музей в Москва, а по-старите в Музея за модерно изкуство в Ставангер в Норвегия. Мечтая си да стигна до там преди края на лятото.
Comments