Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
От една година живеем в ненормален, дистанциран и стерилен свят, в който кресливата информация постепенно отмества емоциите. И точно сега е моментът изкуството да ни върне живота, да ни развълнува с нещо истинско, да ни припомни за обикновените неща, да ни стане реалност.
Пиесата на Елена Телбис „Боклук“ в театър 199 е точно това изкуство. Макар и написана преди пандемията, тя е намерила точното време и място да стигне до публиката – впрочем сигурен знак за добра драматургия. Познавам Елена Телбис само в амплоато й на актриса, на много талантлива актриса, а знайно е, че талантливият човек често има много дарби.
Снимки: Елена Ненкова, Театър 199
Три сестри – Касиопея, Андромеда и Вероника – се събират в дома на майка си след смъртта й, за да изнесат вещите й. Трите са кръстени на съзвездия и са като напълно отделни констелации - термин от семейната психотерапия, към който препратките вероятно не са случайни. Каси (Светлана Янчева) е пенсионирана преподавателка, която живее в усамотение извън града, съзнателно дистанцирана от модерните удобства. Средната (Анастасия Лютова) е дивелъпър на компютърни игри – тази дума няма женски род, нито професията е женска, такава е и Анди с нарочно унисекс име. Третата, най-малката, Вяра (Весела Бабинова) е домакиня с три малки деца и заможен съпруг. Трите живеят в непресичащите се орбити на своя живот и отдавна не са близки с болната си майка.
Като най-голяма сестра в семейството знам, че винаги от по-големите се очаква да вземат решение, да организират нещата, да се обадят, да насрочат среща. Каси събира двете си сестри в дома на майка им, за да съберат багажа и за да им каже нещо важно.
Очаквано, срещата се простира много извън насъбраните в апартамента сантиментални вехтории и ескалира в обвинения, признания и разкаяния. Трите героини са типични представителки на определени типажи, абсолютно достоверни – защото е излишно да се заблуждаваме, че животът ни в огромната си част е нещо повече от едно клише. Каси е самотна жена, доброволно избрала отшелничеството си и в пиеса от преди един век би била монахиня. Анди е най-интересна, защото образът на жената-космополит, която работи, печели и живее „като мъж“ е доста слабо представен в изкуството у нас, особено на сцена. Най-малката, Вера, е образцовата майка от форумите, разграфила идеалния живот на семейството си за години напред и поставила себе си в услуга на изпълнението на този план.
Трите актриси са превъзходни в ролите си – от лекото смущение в първия момент на срещата след дълга раздяла до ярките неконтролируеми изблици на страст, които си позволяваме само в детството или пред хората от детството. Час и половина на сцената се случва истински, пълнокръвен живот, с емоционални амплитуди, изненади и проблясъци на скръб и радост. Толкова сме ограбени от него сега.
И понеже театърът е живот, на сцената в реквизита имаше същото радио като в спалнята на майка ми. Мама почина миналата година.
コメント