Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Повече шоу, по-малко изкуство – веднага признавам, че това е работеща формула, която почти винаги осигурява приятно прекарване в театъра. Просто предпочитам този театър да не е Народния, където очаквам да видя поне една идея по-значимо изкуство.
„Бонбон“ е моноспектакъл на чудесната, винаги лъчезарна актриса София Бобчева и изглежда написан специално за нея. Всъщност не е така, но тя го играе толкова емоционално и с видимо удоволствие, че във всякакъв смисъл го прави „свой“.
Изпълнението на актрисата е и най-забележителното постижение в това представление, но за един моноспектакъл това е от първостепенна важност. За почти час и половина София Бобчева успява да задържи вниманието, да предизвика усмивки и тъга, буквално да грее от сцената, заразявайки публиката с емоции и покорявайки я с чара си.
Сцената – това е епизод от риалити шоуто „Прозрачната стая“. Именно там се появява певицата Марчела. Предполагам, че за авторката Здрава Каменова е било не малко предизвикателство да открие женско име, останало незаето в родния поп фолк. Марчела е поп фолк певица в зенита на славата си – или като такава влиза в шоуто. Напълно достоверно клише за всички родни формати от подобен вид, където е пълно с разни „марчели“, коя от коя с по-големи звездни претенции.
Здрава Каменова е известна авторка в родната драматургия и този текст е подобен на останалите нейни пиеси, които съм гледала – честно, забавно, безхитростно и леко горчиво вглеждане в реалността наоколо. Марчела, която в предишния си живот разбира се е имала друго, нормално българско име, живее своя „звезден“ живот с цената на много усилия и не по-малко компромиси. Както самата тя казва – никой не иска да я вижда „трътлеста, уморена и унила“. Марчела е винаги във форма, с прическа, гримирана, ведра. Денят й е обърнат нагоре с краката, защото работи нощем, почитателите й са главно пияни мъже с кюфте в устата, а мъжът й я цени пропорционално на това колко пари може да изкара.
София Бобчева е превъзходна в тази роля. На моменти нейният хумор, нейната тъга и мъдрост изглеждат органична част о характера на героинята й, макар че всъщност не присъстват в текста. Именно това е най-големият проблем на пиесата – всичко е казано твърде буквално, твърде еднопланово, твърде ясно. Струва ми се, че един допълнителен смислов пласт е повече от нужен, именно за да различи театъра от риалитито.