Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Феликс Гонзалес-Торес умира през 1996 година, едва на 38 години, от усложнения от СПИН. Но неговото тихо, минималистично изкуство е живо и този артист продължава да бъде откриван и да трупа популярност – и разбира се е икона на LGBTQ+ общността, a произведенията му струват милиони.
Роден е през 1958 година в Куба зад телените мрежи на „Острова на свободата“. Родителите му успяват да ги изпратят със сестра му в Испания, където живеят в сиропиталище. После се установява в Пуерто Рико, а после заминава за Ню Йорк и Европа.
Този артист ми стана много любим, защото използва обикновени форми, материали и предмети, за да създава безформени неща. В творчеството си е увлечен по философията на Брехт за епичния театър, където публиката е активен участник и й се задават морални въпроси. Инсталациите на Феликс Гонзалес-Торес са такива, че зрителят може да ги променя, те нямат конкретна форма, но имат „идеално тегло“, което зависи от това дали хората прибавят или махат части от тях.
Например „Обществено мнение“ – това е една купчина черни бонбони от „женско биле“, опаковани в лъскав целофан, всичките еднакви, досадни, безинтересни, всички не толкова информирани, колкото си мислят. Тази купчина ту набъбва, ту се смалява, но винаги остава една такава аморфна тежка маса, която не носи нищо, освен отчаяние. Купчината е зловеща, отдалеч прилича и на купчина куршуми, което намеква за враждебността на „военните граждани“ с хегемонистични виждания. Ако беше у нас сега тази инсталация, с тази хибридна война и тролове навред, тези бонбони щяха сигурно да са два тона. Но идеалното й тегло, зададено от художника, е точно 317.5 кг. „Обществено мнение“ е част от постоянната колекция на музея Гугенхайм в Ню Йорк, но понякога мигрира и може да променя формата си – обикновено е купчина, но може да е и плосък правоъгълник или кръг. Хората могат да си вземат от общественото мнение и да си го изядат, ако желаят, или да намерят още „женско биле“ и да го сложат да тежи и тяхното в купчината обществено мнение. През 2017 инсталацията за пръв път излиза от музейното пространство и се „завърта“ из Ню Йорк, включително в църква и магазин за домашни животни, където е пълно с каишки, клетки и играчки...
Открит гей и активист, през 1991 година Гонзалес-Торес изразява мъката и любовта си към партньора му Рос, който умира от СПИН, с негов портрет – 79 килограма цветни бонбони – точното тегло на неговия любим, когато е бил здрав. Толкова е голямо желанието на зрителите да прибавят към този портрет на любовта, светлината и цветността бонбони, че в един момент от института по изкуствата в Чикаго разрешават инсталацията да се допълва само два пъти седмично с по около 25 килограма бонбони.
Но това не е само паметник на съпричасността с LGBTQ+ хората. Има и обратна страна. Взимането и изяждането на бонбоните, намаляването на размера на портрета, е като съучастие в процеса на изчезване на тези хора, физически „изяждани“ от болестта. Съучастието се изразява и в невежеството – когато нещо не ти е угодно, можеш просто да го изядеш (скриеш), игнорираш и да се правиш, че не съществува. Да го маргинализираш и да преминаваш през живота сляп и за проблемите, но и за хубавото, прикривайки се зад едно „Все ми е едно какво правят, стига да не „парадират““.
Comentários