Елена Миланова
Instagram: my.italian.days
Някои от картините на Рембранд са мистерия. Например тази. В музея Прадо, където се намира, се нарича просто „Рембранд Ф:1634“. На тъмен фон се откроява фигурата на жена, разкошно облечена в бродирана рокля с дълги, лъскави ръкави, бяла копринена рокля със златни плетени кантове и закопчалки, и голяма яка от хермелин, украсена със златна верижка, инкрустирана с рубини и сапфири. Тя носи перлена гривна, перлени огърлицо и обеци. Косата й се спуска по раменете и е украсена с наниз от перли и златна верижка. Жената седи във виолетово синьо кадифено кресло, на което се вижда само предната част на ръцете, до маса, покрита с дамаски плат, върху която лежи отворена книга с надписи. Тялото й е обърнато леко наляво, а главата надясно. Тя обляга лявата си ръка на масата и притиска дясната си ръка към гърдите си. Слугиня с изгубен профил коленичи с гръб към зрителя и предлага на господарката си златен бокал с черупка на мекотело пълен с вино... и това са само част от видимите детайли, а на фона се откроява възрастната слугиня, която носи парче тъкан, от което виси шнур.
Коя е тази жена? Изобщо това картина на Рембранд ли е?!
Има три предположения за героинята от картината – може би е картагенската благородничка Софонисба, която пие отрова, за да не бъде взета в плен от римляните. Или Артемизия, кралицата на древния град Кария, която всяка сутрин отпива от останките на кремирания си съпруг, смесени с вино. Или е библейската Юдит на вечерята на Олофрен, където по-късно ще му отреже главата. Днес последното се смята за вярно – това е Юдит.
Лицата на жените са изключително реалистични и картината прилича на портрет. Може би там се крие ключът от загадката. По времето на Рембранд клиентите са не по-малко суетни от днес. Но докато ние просто можем да си изтрием селфито, тогавашните поръчителите на портрети, които не се харесват, отхвърлят потрета си и целия труд, вложени средства и време се губят. В такива случаи Рембранд прави промени по портретите и ги превръща в сюжетни картини. Това може да е точно такъв случай на „бракувана“ картина. Музеят Прадо са направили безброй рентгенови анализи на „Рембранд Ф:1634“, които освен че доказват авторството на Рембранд разкриват и голяма композиционна промяна, например между двете основни фигури има трета, отново в естествен размер, има още един стол и още много детайли и размествания, които говорят, че Рембранд е правил различни опити около основната фигура.
Има и една последна теория за жената от картината – сцената е част от малка група алегории, олицетворяващи героични жени богини или героини от Античността и Стария завет, рисувани от Рембранд между 1633 и 1635 г. в Амстердам, които отразяват конфронтацията му с Рубенс и фламандските барокови майстори. И всички тези картини са базирани на много сходен женски модел, който се смята, че е съпругата му Саския ван Уйленбург. Това не е потрет, а прототип. И този женски тип – ясно вкоренен при Рубенс – се среща и в други сцени, рисувани през тези години не само от Рембранд, но и от Ян Ливенс (1607-1674) и Саломон де Брей (1597-1664).
Понякога времето може и да съхрани, но и да заличи и „Рембранд Ф: 1634“ е точно такъв пример. Независимо, че днес картината е позната и като „Юдит на вечерята на Олофрен“ (?) 1643.“, едва ли някога ще се разкрие цялата й мистерия.
Comments