Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Най-известната и голяма поръчка, която Фаберже получават в Англия, е през 1907 година, когато бижутерите от ателието изработват менажерията на крал Едуард VІІ и кралица Александра от имението Сандрингам в Норфолк. Животните от кралското имение са моделирани от восък, изпратени са в Русия, където Фаберже ги изработват от метал и ги покриват с благородни метали и скъпоценни камъни и след това са върнати в Англия, където са продадени на краля, кралицата и тяхното обкръжение.
© Victoria and Albert Museum, London
Крал Едуард купува имението в Норфолк още докато е принц на Уелс и не се е възкачил на престола. Той и младата му съпруга обичат да бягат там от стреса на придворния живот в Лондон, защото горите и природата на Норфолк напомнят на Александра родната й Дания. Едуард започва да отглежда и селектира расови коне в Сандрингам. Кралицата пък обожава кучетата и на повечето снимки от имението е с едно или няколко кучета. Любовта й е към всякакви породи и размери. Именно Едуард и Александра слагат в Норфолк началото на семейните събирания и празници, които се запазват в семейството като традиция и до наши дни. Всеки уикенд, когато семейството е там, точно в три часа следобяд, с немска точност, Едуард разхожда всички из имението и им показва животните.
Историята с поръчката към Фаберже – да се изработят в миниатюрен размер отглежданите във фермата животни – е доста необичайна и като обем и като цена.
Идеята е на представителя на Фаберже в Лондон Хенри Чарлз Бейнбридж, който намира начин да получи разрешението на краля, вероятно през любовницата му.
Първоначално Бейнбридж обсъжда подобна колекция с директора на природонаучния музей в Лондон, но в последствие е решено да се направи подаръчна колекция от кралските животни, като тя е с най-високото възможно качество, характерно за Фаберже, без компромиси в материалите, но в същото време не е скъпа, като най-евтиният предмет струва малко повече от осем паунда.
В представите на Бейнбридж кралят ще избере някои от любимите си коне и може би едно-две кучета.
Чарлз Бейнбридж
След като получава телеграма с лаконичното „Кралят е съгласен“, Бейнбридж заминава за Норфолк и е посрещнат от управителя на кралското имение Франк Бек, който му връчва списък, одобрен от краля, в който се оказват включени всички животни от стопанството – не само конете и кучетата, но и бикове, кокошки, пуяци, гъски и дори прасета. Бейнбридж е шокиран и много притеснен, че Фаберже няма да имат уменията и ресурса от дизайнери за това сложно задание и така идеята ще се превърне във „фиаско“.
Самият Фаберже също не е във възторг от поръчката, която е обемиста, но затова пък не е доходна. Той изпраща в Норфолк Борис Фродман-Клузел, който да изработи от восък модели на всички избрани животни. Борис е швед по баща с майка французойка, но е роден в Санкт Петербург, където учи дизайн, а след това завършва и академията в Стокхолм. Той работи за Фаберже, но е и скулптор на свободна практика, освен това прави модели на конете на армията. В ателието на Фаберже няма по-подходящ човек за синдрингамската поръчка.
През лятото на 1907 година Фродман-Клузел пристига в Англия и малко след това започва работа в имението. Той остава там месеци наред, като е в Англия и за Коледа същата година и пише до близките си, че кралят го е посетил, за да наблюдава работата му и е поръчал да предаде на господин Фаберже, че всичко изглежда превъзходно. Бейнбридж е толкова доволен от резултата, че си позволява да твърди, че колекцията със синдрингамските животни няма аналог в художествената история.
Восъчните модели пристигат в Санкт Петербург и ателиетата на Фаберже започват да ги изработват от различни минерали и полускъпоценни камъни, които по цвят максимално да отговарят на цвета на съответното животно. Когато се налага, камъните се залепват и така се получава преливащ ефект. Допълнително се добавят скъпоценни камъни за очи или се покриват с ценни метали отделни части на животните. Единствено хрътката борзой на име Василка на кралицата и конете са направени от сребро, защото тънките им крака не позволяват да бъдат издялани от камък, той ще стане прекалено чуплив, а и няма да издържи тежестта на тялото им.
Цялата готова колекция пристига в Лондон през 1908 година и през октомври същата година кралят купува сребърната статуетка на любимия си кон Персимон за 135 паунда. Кралицата купува четири статуетки. Постепенно почти цялата колекция е изкупена или от самото кралско семейство или от приближени до двора, които им подаряват животните по различни поводи. Единици от колекцията попадат в чужди ръце и това е по-скоро поради грешка.
Сандрингамската поръчка си остава една от най-странните за Фаберже. Кралят и кралицата не са я поръчали предварително, не са предплатили, нито са поели ангажимента да я купят когато е готова. Въпреки това тя си остава най-голямата изработена колекция за английски клиент и е доказателство за близките отношения на Фаберже с английския кралски двор.
Днес не е ясно с точност колко са животните от сандрингамската колекция, но се предполага, че поне двадесет са направени със сигурност и на практика всички те в момента са собственост на кралицата, изпълнили основната си цел – да доставят удоволствие.
Comments