Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Следвайте ни във Facebook.
Признавам си, че жанра на черната комедия трудно ми прави впечатление, аз дори не харесах Fleabag, по който „всички“ направо откачиха от възторг, а за мен бе мъчителна агония да наблюдавам толкова куха и тъпа героиня в търсене на някой, който да й каже как да живее живота.
В новия сериал на HBO „Бягай“, който също е представен като комедия, но определено не е, ме привече Мерит Уивър, която за мен е една от най-големите актриси на поколението си (гледайте Unbelievable, Godless и Nurse Jackie, за да се убедите). Тя изобщо не ми изглежда забавна актриса, което беше причината да натисна Play.
Само от един епизод “Бягай“ до момената се очертава като един от големите хитове тази година. Но тя и самата 2020-та започна добре, а сега е нулева, така че се застраховам, но „Бягай“ започва много добре и определено ми харесва много.
Основната идея е много смела и много добре изпълнена: Руби (Мерит Уивър) и Били (Домнал Глийсън) са били гаджета в колежа преди повече от 15 години и са си обещали, че ако някой изпрати кратко съобщение „БЯГАЙ“ на другия, то и двамата ще захвърлят всичко на мига, ще се срещнат на гарата в Ню Йорк и ще потеглят с влак през страната, за да видят какво ще стане.
Съобщението Руби получава, докато е на паркинга на супера. Изглежда доста банална и отчаяна с нейната навита на руло пътечка за йога и празен поглед, така че не мисли и част от секундата, преди да хукне към Ню Йорк.
Мястото за среща е гениално – влакът е самотен остров за бягство от реалността, за такъв невъзможен тест. Мисля, че има дори понятие в психологията „синдром на пътника във влака“, когато светът се свива до рамките на купето, а непознати хора се сближават много, преди големият перон да ги отчужди отново в момента, в който стъпят на него.
Руби и Били се виждат в тази безопасна зона, където сякаш последните 15 години никога не са се случвали, могат да се открият в точката, в която са се разделили, и в крайна сметка да бъдат тези, които са били преди 15 години. Разбира се това е невъзможно и това си личи, когато Руби накланя глава или отива да си провери телефона, или по начина, по който се насълзяват очите на Били, когато осъзнава, че времето между тях всъщност е минало наистина и двамата изобщо не се познават. Вижда се колко много са идеализирали тази среща с годините, колко сексуално зареден е всеки момент между тях, колко опасно и най-вече колко крехко е всичко това.
Тяхната идилия заплашва да се разпадне отново и отново под натиска на чувството за вина и възпаляването на стара рана. Но двамата отново и отново се връщат един към друг. С напредването на времето натискът, който заплашва времето им заедно, се измества от вътрешен към външен, а мястото на действието се изнася и извън влака.
Този преход ще се случи за няколко (от общо 7) епизода, а това, което започва като романтична комедия ще се развие в трилър – това е преходът от Fleabag (секси фантазията на двама не съвсем пораснали хора) към „Убивайки Ийв“ (заплетения сюжет, високите залози). Но приликите са само тези, „Бягай“ не е тяхна производна.
Оказа се, че първоначалната ми асоциацията ми с Fleabag има основание – изпълнителна продуцентка на „Бягай“ е Фиби Уолър–Бридж (която ще направи епизодична поява), а режисьор е Вики Джоунс, която режисира и оригиналната сценична версия на Fleabag.
„Бягай“ се появява в точния момент, когато всички сме се съсредоточили целия си свят в нашите си купета, наречени домове, и с двама актьори, които са в топ форма, за да разкажат история, която е забавна, секси, но над всичко друго – умна.
Opmerkingen