Елена Миланова Instagram: @byelenamilanova
Франсоа Помпон е авторът на един от най-легендарните експонати в музея Д'Орсе – чудесната, любопитна, тромава меца с опростена изтънченост, която е характерна за скулптурата на 20-те години на ХХ век и е копирана къде ли не – от анимационни филмчета като съветския „Умка“ (1969) до логотипи на политически движения.
Франсоа Помпон е роден през 1855 година от Бургундия и като млад работи в областта на погребалните услуги за изработката на надгробни плочи и паметници, където усвоява занаята на резбар на мрамор. През 70-те години на XIX век получава класическото си образование в Националното училище за декоративни изкуства в Дижон, където се влюбва в анималистиката – жанрът, с който се прочува чак след 67-годишната си възраст. Дори след като се премества в Париж, той не преследва модите и не се нагажда спрямо тях. Помпон следва личната си стилистична концепция и търсенето на индивидуалността на изобразения обект. Но чак към края на живота му вкусовете му щастливо съвпадат с лаконичните, рационализирани скулптури на модерния стил и широката публика научава за него.
В продължение на много години Помпон е един от най-търсените асистенти в Париж, поради умението му да изрязва мраморни блокове. През 1890 година е нает от Роден и Камий Клодел. Остава в ателието им девет години, където двамата го стимулират да се развива като скулптор и той участва в редица художествени салони. Именно от Роден Помпон се научава да изобразява фигури в движение с един-два жеста, където да се концентира силата им. През 1905 година окончателно се разделя с човешката фигура в творчеството си и се отдава изцяло на старата си любов по анималистичната скулптура. Любимото му място за наблюдение на животни е Jardin des Plantes. През 1922 година Помпон достига върха си като представя на Есенния салон гипсова скулптура на крачеща полярна мечка в естествени размери, която предизвиква възторга и симпатиите на публиката.
Помпон премахва всички атрибути и детайли, изоставя всякакво реалистично изобразяване и се съсредоточава, както казва самият той, върху „самата същност на животното“. Това е и буквално процесът му на работа – първо прави скулптурата с всички детайли и подробности, а после ги премахва, докато стигне до този тих външен вид, пълен и гладък, одухотворен и стремящ се към универсалност. Помпон, който не обича „скулптури с дупки и сенки“ ползва блед камък, който да спира светлината върху обекта. Човек остава впечатлен от полярната мечка с нейните огромни лапи, тромавост, с гладката форма и силата на стъпката като в същото време е дружелюбна, спокойна и тиха. Популярността на Франсоа Помпон бързо набира скорост, което го кара да произвежда свързани модели в различни размери – от настолни до пълномащабни и в широк диапазон на материалите, включително гипс, порцелан, мрамор и бронз. Най-известната му статуя се намира в централното фоайе на музей Д'Орсе, но и Мет притежават една малка, закупена през 1930 година.
Помпон, който умира през 1933 година, днес се смята за един от най-известните скулптори на животни в стил Арт деко и предшественик на съвременната скулптура, повлиял на Константин Бранкузи, наред с други. В Париж работата му може да се види в музея Д'Орсе, в Дижон в музея на изящните изкуства и в къщата музей в Сольо.
Comments