В EДНА ОТ ХИЛЯДА КЪЩИ

Елена Миланова

Instagram: @my_italian_days_

“На вратите на хиляда къщи потропаха, предрешени като хора Юпитер и Меркурий, в търсене на място за почивка. Хиляда къщи бяха заключени. Само една накрая ги приюти – малка и скромна. Там, заедно от младостта им, живееха старците Бавкида и Филемон. Там бяха остарели, като пренебрегваха бедността, признавайки я с чиста душа...

...Старият мъж извади пейка за тях, докато Бавкида с треперещи ръце сложи масата... Разкривайки се като бог, Юпитер поиска да се отплати, а те казаха: „Тъй като сме живели в хармония с години заедно, нека един час ни вземе и двамата, така че никога да не трябва да виждам жена си в гроба, нито тя да трябва да ме погребе...“

От началото на месеца галерии Uffizi празнуват любовта с картини и цитати от литературни произведения, а под картината „Двама възрастни на масата“ (1655) на нидерландския художник Франс ван Мирис Старши стои този цитат от историята на Бавкида и Филемон, описана от Овидий в „Метаморфози“ (нескопосано преведен от мен).

Силно ме впечатли това, защото, когато си открил любовта, когато живееш в хармония толкова дълго, че сте се слели, и когато никакви несгоди не влияят върху вашия мъничък свят, не мисълта за смъртта, а мисълта за раздялата е най-страшна (спойлер: да, след още много години заедно, боговете изпълняват желанието на Бавкида и Филемон).

Картината е рисувана, когато ван Мирис Старши е на 20 години, което също ми направи впечатление – младите хора обикновено нямат очи за подобни неща. А тук е нарисувал толкова хубаво отношенията между двамата съпрузи! Как я гледа той, докато тя отпива от чашата, може би костичка от рибата е заседнала в гърлото й, а той внимава и е готов да й подаде после парченце хляб.

Франс ван Мирис Старши е живял сравнително малко (45 години), но е дал началото на цяла династия художници в Лайден – градът, в който е роден и починал. Самият той е един от последните ученици на Рембранд, но най-вече на Герит Доу, от чийто стил се откъсва много бързо (например следва собствен стил в рисуването на отраженията и изобщо изобразяването на слънчевата светлина).

В началото на кариерата си, преди да развие до съвършенство плавния детайлен стил на рисуване и да се насочи към елегантни картини, портрети на богаташи и библейски сцени, този художник от Златната ера рисува сцени от домашния живот като тази. Ван Мирис е едва ли не тийнейджър, когато вече рисува картини, отличаващи се с отлична осветеност, хармоничен цвят, изразена текстура на различните материали и фин подбор на материали и обекти с детайли, често криещи скрити послания, които днес е почти невъзможно да се разчетат.

В тези семпли сцени на домашния живот жените обикновено са носители на ценностите на домашната добродетел, концентрирани върху къщните си задачи, което обаче не се случва тук. В „Двама възрастни на масата“ няма един главен герой, независимо, че един е център на действието. Това е една малка поезия за любовта. Двамата са едно цяло – ако желаете, мислено можете да ги впишете в един кръг, огрян от светлината. Като Бавкида и Филемон и тази възрастна двойка съществува в едно миниатюрно ъгълче на вселената, което си е само тяхно и живеят един за друг, независимо от мрака и оскъдицата.

На хиляда къщи има една, в която се случва това и единствено можем да се надяваме, че ако сме имали късмет да сме в такава, един ден боговете ще почукат на портата ни, за да изпълнят последното ни желание.