Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
скрийншот
Има някои произведения на изкуството, които се разглеждат много по-добре онлайн или в книга с репродукции, отколкото на живо. Реалната среща безспорно е много емоционална, особено ако човек се намира под тавана на Сикстинската капела например, но реалността често е, че човек си гледа повече в краката да не бъде смачкан от другите туристи в тези кратки минути, докато преминава през капелата, отколкото да може да отдели време, за да обърне някакво по-задълбочено внимание на фреските. А има и произведения на изкуството, които са действително много сложни и се нуждаят от концентрация и време. Такава е „Градината на земните удоволствия“ – най-известната картина на Йеронимус Бош, която физически се намира в „Прадо“ в Мадрид.
Ако още не сте открили виртуалния начин да я изследвате и да научите повече, аудио-визуалното разглеждане е на разположение съвсем безплатно. Тази картина е един от малкото случаи, в които наистина се разгръщат възможностите на технологиите, за да добавят още и още стойност към произведението. Картината може да се слуша, гледа, чете... съчетани са високото качество на изображението, най-различна информация и тълкувания на значенията на многото детайли, биографичните и исторически бележки, коментари за творческия процес на Бош. Аз съм я разглеждала няколко пъти и всеки път ми е интересно и се възхищавам на това как е направено (линк към картината вижте тук).
Чисто технически можете да изберете дали да следвате тур през картината или да навигирате свободно с мишката, където има маркер. Първото разглеждане препоръчвам да е тур като задължително намерете (горе вдясно) опцията за цял екран, после следвайте стрелките и просто слушайте или четете. За да е дори повече информацията, има и екстри само за четене.
„Градината на земните удоволствия“ е нарисувана през XV век, когато църквата сковава умовете на католиците, всеки 16-ти е църковен служител, а идеята за първородния грях е вече дълбоко вкоренена в колективната психология.
Картината е ослепителна и разказва стотици отделни истории, които учените изследват със столетия. Дълга е 389 см и е висока 220 см. Нарисувана е вероятно през 1490 година върху три груби дъбови плоскости – триптих, който може да се затваря. Когато е затворен, от външната част е нарисуван (може би) Третият ден от Сътворението (Земята е пуста, Бог още не е създал животните и човека). Бог е в горния ляв ъгъл, а Земята е кристална сфера в мрака на Космоса.
Предполагам, че хора са получавали инфаркт, когато са виждали какво разкрива картината, когато се отвори (което става много рядко) – възхитителен, ярък контраст с външната част – живот навсякъде, цвят и неспиращо действие. Картината е толкова населена и сложна, че има дори мобилни приложения, които дават възможност да се разгледат под лупа всички елементи.
Върху левия панел е нарисувана Райската градина (представянето на Ева пред Адам). Централният панел – „Градината“ – е много силно енергетично и еротично заредена. Това е разказ или по точно много разкази за страстта, изкушенито, греха, лъстта, удоволствието, плодовитостта. От дясно виждаме какво ги чака грешниците. Адът, който заема голяма част от мисловния процес на средновековния човек, във фантазията на Йеронимус Бош вече е нещо неописуемо – мъчения, страдания, ужасни, съкрущаващи неща.
Не е нужно да издавам още спойлери – „Градината на земните удоволствия” е история за морала и греха в една много странна епоха, но в същото време е и повод да се замислим и за собствените си морал и ценности. Нещо, което малко хора в момента правят по какъвто и да било повод...
コメント