„ВАЛМОН“ И ПЪРВИЯ ПОНЕДЕЛНИК НА МАЙ

Елица Павлович

Instagram: @elitzapavlovitch

Всяка година в първия понеделник на май в Института по костюмите на музея Метрополитън се открива традиционната изложба с огромен бал. Тази година няма изложба, няма и бал. Всъщност, изложба има, откриването й е насрочено за 29-ти октомври, а до тогава музеят разреши на Vogue да публикува няколко от експонатите и два от тях са на снимката по-горе.

И двата приличат на изложба с костюмите от филма „Валмон“.

Всъщност и двата тоалета са имитации на мъжките костюми от ХVІІІ-ти век, като този в ляво е от 1902 година, а в дясно е от колекцията на Louis Vuitton преди две години.

Има много причини копия на мъжките дрехи от онази епоха да се появяват в модата отново и отново, като основната е тази – някогашната мъжка мода е много по-интересна от женската.

Така е и във филма „Валмон“ (1989), където костюмите на Виконт дьо Валмон (Колин Фърт) са по-красиви от тези на всички жени наоколо. Филмът не е сред големите успехи на Милош Форман и едната причина е в това, че името му е „Валмон“ – което е директна препратка към предишния му филм „Амадеус“ - и поставя акцента върху главния герой, с което Колин Фърт директно губи двубоя с Джон Малкович, в същата роля, същата история, но с името „Опасни връзки“ и режисьор Стивън Фриърс. Моето мнение е, че Колин Фърт просто е млад по онова време, а малко по-късно би бил достоен съперник на Малкович и по обаяние, и по демоничност.

Така или иначе два филма по една и съща книга се появяват в течение на по-малко от година и на „Валмон“ е отредена ролята на втория и на губещия.

Един от признаците е този, че номинациите и наградите му са само в „технически“ категории като сценография и костюми, като за костюмите филмът печели Сезар и номинация за Оскар.

Художник по костюмите е чешкият художник Теодор Пиштек, който вече има Оскар за „Амадеус“ и работи с Форман и след това за „Народът срещу Лари Флин“.

Пиштек е именно художник по професия, а не художник по костюмите. След спечелването на Оскара си той казва в интервю, че правенето на костюми само го откъсва от рисуването. Всъщност, това е нещо като шега. Милош Форман се обръща към Пиштек съвсем не случайно – в родната им Чехословакия Теодор, а и цялата династия Пиштек, отдавна са свързани с киното.

Теодор е автор на костюмите на най-култовите детски филми и сериали, познати на всички деца от бившите социалистически страни, като „Трите лешника на Пепеляшка“ и „Арабела“.

С други думи той има голям опит с историческите костюми.

Има два фактора, които работят много силно в потвърждение на факта, че костюмите и сценографията на „Валмон“ са по-сполучливи от другата екранизация на „Опасни връзки“.

Първо, големият опит на Пиштек от чехословашката индустрия, ограничена откъм ресурси и пари, го е направил умерен в амбициите му и някои от костюмите, особено на по-второстепенните персонажи, не са толкова пищни. Много от героите носят едни и същи костюми по няколко пъти. Също така той прекрасно работи с цветовете, с които компенсира на места липсата на богати и скъпи декорации.

На практика така е било и в действителност, дрехите през ХVІІІ-ти век са стрували цяло състояние и златотъкани рокли и сюртуци масово носят само в представите на Холивуд.

Вторият, още по-валиден аргумент е, че цялостното впечатление от филма е, че той е някак по-интимен и по-приглушен. Това също е исторически много по-автентично, говорейки за епоха, в която единственото осветление са били свещите и голяма част от денонощието е минавала в сумрак.

Да се върнем на костюмите на Валмон. Именно музеят Метрополитън и една по-стара изложба там акцентират на факта, че десените с цветя и бродериите с цветя дължим на англичаните.

Тяхната страст към градинарството прелива и в модата и именно от там тръгват красивите изображения на цветя, които виждаме по дрехите. Както казах – главно мъжките дрехи. Един добре облечен мъж по онова време си е направо за окайване. Първо, той трябва да инвестира наистина главозамайващи суми в дрехите си – всичко е ужасно скъпо, от скъпоценните копчета и катарами на обувките – само пребройте копчетата на Валмон – до белите чорапи и дългата жилетка, под която личи и най-малкото шкембе. Мъжете трябва да са в перфектна физическа форма – за разлика от жените, които пристегнати в корсет и с кринолин могат да поприкрият някои неща, мъжът в опънат бял панталон и тясна жилетка е целият на показ.

Специално Колин Фърт в това отношение е безупречен. Иначе се знае, че в края на ХVІІІ-ти век мъжете прибягват до различни хитрости, като например да носят корсет или да си слагат подплънки на прасците, за да изглеждат краката им по-добре.

Тоалетите на жените са не по-малко интересни и в тях отчетливо си личи коя героиня каква роля играе и дори каква съдба й е отредена. Така Маркиза дьо Мертьой се появява в розово, но веднага след облога с Валмон започва да носи и тъмни дрехи, които отдалече намекват за истинската й същност. Най-великият й тоалет е обаче ризата във ваната, няма спор.

Анет Бенинг отказва участие в екранизацията на Фриърс, където й е отредена по-малка роля и всъщност във „Валмон“ за първи път показва истинския си потенциал на актриса, който е огромен.

Роклите на дьо Турвел и Сесил Воланж отговарят на типажите им, като първата разбира се е закопчана плътно до врата, а втората носи рокли с момичешки десени на букети цветя. Женските дрехи са някак по-предсказуеми и затова не толкова интересни, но в крайна сметка филмът се казва „Валмон“ и той е епицентър и на действието, и на стила.

В музея Метрополитън добре знаят това.