Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Винсент Ван Гог е един от най-удивителните творци, живели някога – творческият му живот е извънредно кратък, той започва да рисува около трийсетата си година и след шест-седем години умира, изгаря като комета. За това кратко време Ван Гог създава произведения, които омагьосват хората от всички краища на света, защото говорят един универсален език – този на красотата. В света просто не съществува друг музей, посветен само на един художник, както е този на Ван Гог в Амстердам, пред който непрекъснато да има огромни опашки от хора, чакащи да зърнат картините му и да се потопят в светлината, която извира от тях.
Животът на Ван Гог е известен почти колкото картините му. Особняк, маниакално посветен на своите фикс идеи, провалящ се във всичко, в един момент Ван Гог решава, че ще стане художник. Брат му Тео – единствен – вярва в него и го подкрепя материално. По-важното е обаче, че самият Винсент вярва в себе си. Никога, и за миг, той не се съмнява в попрището, което е избрал и че трябва да рисува. Светлината в неговите картини – тя извира право от сърцето му.
„Житно поле с кипариси“ е сред най-известните картини на Ван Гог и вероятно най-популярният му дневен пейзаж. Предисторията на тази картина е свързана с две важни събития. Едното е свързано с Винсент и е пристигането му във Франция, където той се запознава с импресионистите и тяхното творчество. Това променя цветовете в картините му, те загубват своята нидерландска меланхолия и мрачност и стават светли и цветни. Второто е измислянето на боите в тубички от Джон Джи Ранд, което позволява на художниците да рисуват на открито.
Картината на житното поле с кипарисите е нарисувана на място, точно както Винсент я е видял. На нея така отчетливо се усеща движението на въздуха и жегата над житата, че тя е почти като моментна снимка. Винсент рисува тази картина през 1889 година, когато вече живее в Южна Франция и е на лечение в дом за душевно болни. Най-вероятно и по време на този пленер го придружава някой от персонала. Кипарисите се открояват особено ясно – самият Ван Гог е поразен от присъствието им на фона на лятното небе и ги сравнява с египетски обелиски. Всичко в тази картина се движи – облаците в небето, житата се люлеят от вятъра. За родения и израснал в студен и влажен климат Винсент, югът е истинска благословия. Той се влюбва в Южна Франция и остава там до самия си край.
Емил Бернар описва в писмо погребението на Ван Гог. Около покрития със слънчогледи ковчег са подредени статива му, боите, столчето за рисуване и последните му картини, сред тях и тази. Последният спомен от живота на художника е като кадър от филм - и в него има слънчогледи и едно разлюляно житно поле с кипариси.
コメント