Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
1968 година остава в историята с „Пражката пролет“ – опитът за реформиране на социализма „с човешко лице“ е жестоко потушен от съветските войски. През същата година е убит Мартин Лутър Кинг, подписан е договора за неразпространение на ядреното оръжие между САЩ, СССР и Великобритания. Умира Марсел Дюшан, а в немския град Касел се провежда „документа 4“ с куратор Арнолд Боде. Андрей Сахаров пише своите „Размишления за прогреса, мирното съвместно съществуване и интелектуалната свобода“.
Тази необикновена година, една от няколкото през ХХ век останали завинаги в историята на света с толкова интересен набор от различни събития, е отразена на изложбата The Cool and the Cold с творби на двама култови художници от двете страни на желязната завеса, еднакво велики – Анди Уорхол и Борис Неменски.
Борис Неменски е един от многото големи руски художници с трудна съдба. Като военен художник той преминава през цялата война и стига чак до Берлин. Картините му често имат философски подтекст и осмислят в по-широк план въпросите на войната и моралните дилеми около нея. Това провокира доста дискусии и обикновено колегите и критиците осъждат „липсата на патриотизъм“, докато обикновените зрители оценяват високо честността на художника.
Най-известната му и фатална за творческата му съдба картина се нарича „Безымянная высота“. Това определение – „безименна височина“ – се използва за да разкаже за тези малки, безименни педи земя, за които във войната загиват хора, понякога стотици.
Неменски рисува тази педя земя, обгоряла и мъртва и върху нея в мъртва хватка лежат руски и немски войник. Две слабички момчета, глава до глава, еднакво уязвими и някак невинни в своята смърт за тази безименна височина. Художникът разказва, че в картината има негов личен спомен, когато вижда за първи път убит немски войник и той е почти дете, русо момче на годините на Неменски, напълно различен образ от лицето на врага-чудовище, за който се говори в пропагандата.
Борис Неменски и картината му "Безименната висота" на откриването на изложбата в Берлин.
Заради тази картина и двусмисленото и „непатриотично“ послание в нея, Неменски изпада в немилост и престават да излагат картините му. Всъщност ветераните от войната я харесват много, като тази картина години по-късно става любима и на ветераните от Афганистан, а след това и от Чечня. Като всяка велика картина, в нея е уловено нещо много по-голямо от самия миг и конкретното събитие. Благодарение на Константин Симонов, Неменски започва отново да работи и се връща в художествения живот на Съветския съюз, като това става именно около 1968 година. Злополучната картина така и не успява да намери място в галериите в СССР и в крайна сметка художникът я продава на Петер Лудвиг, в чиято колекция в Аахен тя се намира и в момента.
На изложбата на колекцията Лудвиг Неменски е представен с друг сюжет, много застъпен в творчеството му – женската съдба. В своите спомени той разказва за своите връстнички, през които историята минава и буквално ги премазва. Те не са красиви, те са сами, годениците им умират във войната, мъжете за тях не достигат, те са тъжни, съдбите им са покрити с белези. Животът, казва Неменски, е удрял по тях като с чук – изковал е силни характери, но е счупил душите им.
Женщины моего поколения, 1971
Анди Уорхол е представен с консервите със супа Campbel. Заедно с диптиха с портрети на Мерлин Монро, това е вероятно най-известната му картина и със сигурност най-голямата икона на попарта изобщо.Уорхол рисува консервите със супа през 1962 година. Картините са тридесет и две, колкото са и видовете супа, предлагани от компанията Campbelна пазара.
Andy Warhol. Campbell's Soup Cans. 1962
На пръв поглед картината изобщо не прилича на нарисувана, тя е като снимка и това предизвиква шок у публиката, наред с чисто търговския характер на изображенията. Постепенно дискусиите около естетиката и етиката на произведенията на Уорхол го правят най-великия представител на попарта. Към края на 60-те произведенията му са достатъчно иконични, за да застанат до жените на Неменски.
Преосмислени по някакъв начин и двете носят печата на анонимност – утилитарното на масовото производство в САЩ и унификацията на човека в СССР – без душа и без съдба, съветският гражданин/гражданка са нещо като малка безименна кутия с провизии, захранващи грандиозния план на комунизма.
Comments