Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
През 2007 година китайското правителство изпраща 32 произведения на изкуството в Хонконг за голяма изложба „Гордостта на Китай“, чиято цел е да вдъхнови китайската идентичност на жителите на Хонконг. Сред картините е и най-известното китайско произведение на изкуството – картината „По течението на реката по време на фестивала Цинмин“ на Джан Зедуан (1085-1145 г.). Картината, която е по-точно свитък, е с височина 25,5 см и дължина 5,25 метра. Тя се показва за не повече от 40 дни на всеки 4 години и поради деликатното й състояние никога не е излизала от Азия или давана на заем.
оригиналната картина
Жителите на Хонконг нямат нужда от напомняне, че са китайци и познават чудесно тази творба, не само защото са я изучавали в училище, но и защото във всеки банков клон има като минимум репродукция на част от нея. В дните на изложбата пред вратите на музея на изкуствата в Хонконг има половинкилометрова опашка, а музеят управлява потока от зрители, като ги кара да минават през поредица от безкрайни галерии, украсени с големи репродукции и текстове, докато стигнат до залата със самия свитък.
Веднъж стигнали до него, посетителите имат право на точно пет минути, за да видят оригинала на „Фестивала Цинмин“, след което въоръжена охрана ги насочва към изхода.
За Джан Зедуан историята не знае почти нищо, освен че е бил дворцов художник по време на династията Сун. На картината е нарисувал живота в Китай в началото на XII век. Града, градския живот, провинцията и селските райони. По дължината на реката се виждат в детайл 814 човека, 28 лодки, 60 животни, 30 сгради, 320 превозни средства, 8 столове-носилки и 170 дървета. На картината има около 20 жени, като всички са с нисък социален ранг, с изключение на тези, които са придружени от мъже. Детайлите са толкова прецизни, че се вижда например не само какъв вид са лодките, а и какъв е механизма им за закотвяне и управление. Картината дава възможност да се проследят и изучат в подробности технологиите, обществените отношения, урбанизацията, селския бит и живот. През 1145 година.
част от свитъка с портите на града
Частта, която ни интересува – градският пейзаж – е в лявата половина на свитъка. Градската зона води до града и портите. В тези сцени се виждат хора от всички сфери на живота, включително жонгльори, актьори, просяци, занаятчии, монаси, гадатели, лекари, ханджии, учители, мелничари, дърводелци, зидари и учени. До моста се приближава лодка, която има опасност да се блъсне в него, защото екипажът все още не е свалил напълно платната. Извън града се виждат предприятия и продавачи на зърно, стоки втора употреба, съдове за готвене, лъкове и стрели, фенери, музикални инструменти, злато и сребро, тъкани, картини, орнаменти, лекарства... В допълнение към магазините и закусвалните има ханове, храмове, частни резиденции и официални сгради, различни по величие и стил, от хижи до имения с големи предни и задни дворове. Градският живот продължава по моста (Моста на дъгата) и точно там е центърът и основния фокус на свитъка. Голям екшън се случва на моста – лодката приближава опасно, а хората от моста крещят и жестикулрират. Някой спуска въже към протегнатите ръце на екипажа... Абсолютен човешки кошер, липсва само Уолдо и това е само градската част на свитъка! И всичко това е нарисувано с геометрична точност, красиво съпоставено на фона на плавните линии на планините, реката и природата.
част от свитъка с Моста на дъгата
„По течението на реката по време на фестивала Цинмин“ често се нарича и китайската „Мона Лиза“ и има причина за това – тя е известна отчасти и защото е известна. Крадена е много пъти, била е център на дворцови интриги, масови истерии, различни династии са си я предавали в продължение на векове и има толкова много фалшификати, че цели школи се занимават с това как се рисуват копия от фалшификатите на Цю Ин – художник от XVI век, изградил цялата си репутация върху прерисуването на части от картината. Бързо превъртане напред във времето последният китайски император Пу И взима оригинала със себе си, когато напуска Забранения град през 1924 година. Когато съветски войници го арестуват в Манджурия в края на Втората световна война, той все още я притежава. Руснаците прибират свитъка в сейф на банка в североизточен Китай, а през 1950 година е преместен в Пекин.
При такава объркана история има теоретична възможност оргиналът да е заменен с фалшификат, но е абсолютно доказано от учените и направените анализи на стила, материалите, мастилото, коприната и технологията, че Дворецът музей в Пекин притежава оригинала.
Въпреки величието на тази картина, която представлява машина на времето под формата на изкуство, в Китай и Азия няма непрекъсната традиция на градския пейзаж чак до XX век – художниците рисуват най-вече природни пейзажи. Примери за градски пейзажи има съвсем малко (да не говорим толкова древни), като във всички тях градовете са заобиколени от невероятна природа. Такава е например картината на Динг Гуанпенг (художник от средата на XVIII век) „Новият град Фън“. Градските пейзажи обаче са основна част от съвременното китайско изкуство. В Япония отправната точка за градските пейзажи е периода Едо (1603- 1868), когато се ражда градската култура и художници като Утагава Хирошиге, автор на хубавата „Нощ гледка към Сарувакачо "(1856), и други по-малко известни художници като Утагава Кунийоши.
Comments