Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Снимки: Andre D.Wagner
В САЩ и Австралия великденските шествия и пиенето на чай под мотото на „лудите шапкари“ са събития, в които се включват хиляди хора. Традицията обаче е европейска и датира от преди векове.
Обичаят за Великден да се обличат нови дрехи е древен колкото самия празник, може би дори езически. Новите дрехи са ново начало и през пролетта в това има особено голям смисъл. Шапката е неразделна част от тоалета на жените векове наред и в определен момент новата шапка за Великден вече не е само подновена част от гардероба, а начин да се прояви фантазия, смелост и вкус. Е, не винаги добър вкус.
Исторически шапките за Великден се украсяват с типичните за сезона символи – листа и цветя, които обикновено се правят на венец, който символизира цикъла на живота и вечното възраждане на природата. Шапката е важна и защото именно около Великден жените сменят зимните си бонета с по-леки шапки за лятото, от слама или плат. Всичко това се демонстрира при посещенията в църквата, където около великденските празници се ходи особено често.
В САЩ традицията си има точна дата и това е първата неделя след Великден в годината след края на Гражданската война. Тогава всички вдовици, майки и дъщери на загинали спират да носят траур и обличат нови цветни дрехи, а с тях – и нови шапки.
Има обаче една група американски жени, за които традицията с великденските шапки е много по-стара и това са чернокожите робини.
Църквата е единственото място, където те могат да ходят облечени по свой вкус и тъй като главата им трябва да е покрита, в своите шапки чернокожите жени влагат цялото си въображение и от подръчни материали правят уникални шапки и украси за глава. Великден е апотеоз на тези усилия и дори и днес в САЩ най-празнично облечените миряни са чернокожите, като великденският им тоалет е абсолютно координиран цветово – от лачените обувки до ръкавиците и шапката, като цветовете са обезателно ярки и красиви.
През 1870 година в Ню Йорк започват прочутият Великденски парад, на който дамите се явяват с потресаващи шапки. На великденските шапки е посветена много популярна през 30-те години песен, а през 1948 година се появява и филм за великденския парад с Джуди Гарланд и Фред Астер.
Година по-рано на парада в Ню Йорк участват един милион души. Другото му име е „парад на великденските шапки“. По времето и след голямата депресия новата великденска шапка е едно от малкото удоволствия, които жените могат да си позволят и те влагат в това целия си ентусиазъм. Разпродажбите около Великден се равняват на сегашните около Коледа.
Великденската шапка може да е всякакъв размер и стил. Традиционната украса си остава от пролетни цветя, като те могат да са и живи цветя – нарциси, лалета, люляк, лилии са най-популярния избор. Освен това обаче има по-смели дами, които добавят яйца, пилета и сложни конструкции, някои от тях абсолютно абсурдни – например зайци или клетки с живи птици. Особено впечатляващи са моделите през 50-те и 60-те години, когато и парадите са най-популярни.
Днес в Ню Йорк и в отделни щати все още има великденски паради, но на тях участват само няколко десетки хиляди човека, като повечето са публика. Традиционно в началните училища в англоговорящите страни децата все още правят великденски украси за глава, а непоклатим пример за спазване на традицията си остава кралското семейство.
Отминалата традиция да се носят шапки по какъвто и да е повод е само малка частичка от ретро очарованието на модата, която се надяваме да се завърне някой ден като „добре забравеното старо“.
Comments