Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
„В къщата нямаше нищо старинно освен свещите, в чиято светлина танцуваше Серж Лифар.“
Тази приказна картина не е част от роман, а от пътепис и е самата истина. Така Робърт Байрон описва срещата си с Вила Фоскари през 1933 година. Тази уникална сграда, построена от гениалния Андреа Паладио през 1555 година, съществува и до днес, като дължи оцеляването си на двама чужденци.
През 20-те години на миналия век вилата, наричана още Малконтента, е изоставена и в плачевно състояние. Тя е без прозорци и врати, покривът е рухнал и се използва като склад за зеленчуци от фермерите наоколо. В такъв вид я вижда бразилецът Алберт Ландсберг, син на богат еврейски банкер. Берти, както го наричат всички, е поразен от сградата от пръв поглед и я купува с намерението да я възстанови. Той няма достатъчно пари за целта, но има безкрайно много време и любов към всичко старинно. Заедно с приятелите си Берти месеци наред внимателно сваля пластовете мазилка и боя, за да се покажат скритите отдолу стенописи от учениците на Веласкес и Микеланджело. Мебелите измисля сам и ги поръчва в съседното село – всичко е много семпло, нищо претрупано, нищо с позлата. Берти има непоносимост към думата „антиквариат“.
Сградата е семпла, тя е почти абсолютен квадрат и той иска да я запази завинаги в нейното съвършенство. Дори електричеството стига само до няколко стаи. В другите помещения се стои на свещи. И там, на свещи, гостуват всички – от Марчело Мастрояни до Коул Портър и Уинстън Чърчил.
Вила Фоскари е легендарно палацо, построено от Паладио за дожа Франческо Фоскари и е вдъхновение за Байрон в „Двамата Фоскари“.
Семейството губи собствеността си в края на ХVІІІ-ти век и след това вилата се руши до идването на Берти. Продължението е като роман.
През 30-те години на миналия век във вилата пристига английският архитект Клод Филмор – пристига с велосипед, за да види вилата, в която е влюбен от студент. Клод остава да помага в реставрацията и е толкова всеотдаен, че в крайна сметка наследява вилата след смъртта на Берти през 1965 година. Един ден, на прием във Венеция, Клод се запознава с Антонио Фоскаро, потомък на семейството, чиято мечта е отново да влезе в дома на фамилията. Клод му помага това да се случи по най-прекрасен начин – подарява му вилата.
До края на живота си Клод Филмор запазва във Вила Фоскари една стая, в която може да гостува когато си поиска. В нея има само едно легло и сандък – нищо друго, което да нарушава съвършенството на сградата, спасена от любовта на двама чужденци.
Comments