Елена Миланова Instagram: my_italian_days_
През 1564 година Венеция е учудена от дързостта на една млада жена на 18 години, бременна с първото си дете, която решава да се раздели със съпруга си и изисква зестрата си обратно. Младото момиче се казва Вероника Франко и не може повече да понася побоите на съпруга си. Тя заявява, че е готова да започне нов етап в живота си и да се издигне като най-уважаваната от „честните куртизанки“ на Венеция.
Вероника Франко е родена във Венеция през 1546 година. Баща й Франческо Франко принадлежи към „гражданите“ т.е средната класа, а майка й е Паола Фракаса, известна куртизанка, която изоставя професията си, за да се омъжи. Ранната смърт на Франческо принуждава Паола се върне към професията си с цел да даде поне на дъщеря си различна перспектива в живота, а това означава да я уреди в подходящ брак.
Подходящият брак се случва, когато Вероника е на 16, а съпругът е Паоло Паница, лекар с влечение към хазарта, алкохола и боя. Това причинява невъобразими страдания на Вероника и в крайна сметка тя се връща при майка си, която я въвежда в изкуството на високото ниво проституция. По всяка вероятност известно време двете работят заедно, защото през 1572 година имената им се появяват във впечатляващ документ, наречен „Тарифата на курвите“ – каталог с 215 венециански престижни куртизанки, където цените за услугите на двете са еднакви – 2 скуди на вечер. Години по-късно обаче славата на Вероника е толкова голяма, че само нейна целувка струва 15 скуди, а вечер в нейна компания струва 50 скуди.
Групата на „честните куртизанки“ като Вероника Франко са жени, надарени с качества за социален живот и са изключение в мръсния свят на проституцията. Във Венция по това време има регистрирани над 3000 проститутки като само 200-ина от тях се смятат за „честни“. Освен това венецианските куртизанки се радват на самостоятелност, независимост и достъп до култура, какъвто нито бедните жени, нито дъщерите в богатите буржоазни и аристократични фамилии имат.
Вероника Франко е красива, с деликатни маниери, интелигентна и културна жена, която си проправя път бързо във венецианските салони. Като „честна куртизанка“ има и привилегията да избира клиентите си, което прави въз основа на социалното им положение, парите и културата им. Така че, когато, през 1574 година, Анри Волоа посещава Венеция в навечерието на коронясването му за крал на Франция, се възползва от компанията на най-известната куртизанка. Наред с банкетите, триумфалните арки, концертите и фойерверките, властите на Републиката решават да похарчат дори още повече пари и да изпратят най-красивата, културната и изисканата гражданка на Венеция, за да се уверят, че бъдещият Анри III ще преживее запомняща се нощ. Не е ясно какво точно се е случило, но е факт, че от този момент нататък Венеция може да разчита на френския съюз. Което пък отрежда вечното място на Вероника Франко като кралицата на куртизанките.
Освен културна, Вероника е и поетеса и има отношения с двама поети племенници на Доменико Вение, известен поет и последовател на Петрарка. Марко и Мафео са конкуренти за сърцето и леглото на Вероника, която смята Марко за любовта на живота й. В изблик на яд Мафео й посвещава обидни стихове, които се разпространяват из цяла Венеция, но тя, вместо да се почувства обидена, го предизвиква на поетичен двубой, който печели. Победата й служи, за да бъде посветена официално за поет. Вероника Франко се премества в красива сграда в Санта Мария Формоза, която превръща в истинско културно средище, където събира музиканти, художници и благородници. Освен че се наслаждават на земните удоволствия, посетителите там се ободряват и с концерти, философски дебати и поетични четения. Един от гостите й е Мишел дьо Монтен, френски хуманист, чиито писма с различни влиятелни фигури на времето тя публикува в книга. Но посещението му е повратна точка в живота на куртизанката. Няколко месеца по-късно Ридолфо Ваниели, учител на едно от четирите й деца и вероятно отхвърлен от нея, я обвинява в Свещената канцелария на инквизицията, че проявява малък религиозен плам и практикува магьосничество. След дълъг процес от 13 месеца и затвор Вероника, благодарение вероятно на парите и връзките си, е оправдана и освободена, но това е краят на кариерата й.
Това, което се знае последно за нея, е, че в последните си години се оттегля в палацото си и посредничи на венецианските власти за създаването на хоспис за болни и възрастни куртизанки, където се преподават и различни занаяти за жени, които искат да се оттеглят от професията.
През 1582 г. следите на Вероника Франко окончателно се губят: нейното име се появява отново в регистъра на здравния магистрат, където кратко съобщение от 22 юли 1591 г. информира, че „г-жа Вероника Франко е починала от треска на четиридесет и пет годишна възраст“.
С нея си отива и златният век на венецианските куртизанки – силни, образовани и чувствени жени, които, както пише самата Вероника Франко, са осъдени „да ядат с устата на другия, да спят с очите на другите, да се движат според желанието на другите, винаги свидетелстващи за потъването на дарбите и на живота“.
Comentários