Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Марк Шагал е накарал всеки от нас да е поне малко влюбен във Витебск. В този приказен град, където старите евреи, цигуларите, козите и магаренцата летят във въздуха, къщичките са малки като кукленски и над тях се рее прекрасната Бела с черните очи. Сред великите художници на миналия век едва ли има друг, който така да е прославил родното си място чрез изкуството. Мъничкият белоруски град Витебск е познат на милиони хора по света, без всъщност никой да е стъпвал там.
Артист над Витебск
Едно уточнение – в момента Витебск не е малък град, а е третият по големина град в Беларус, но той вече няма нищо общо с мястото, в което се е родил и живял Марк Шагал. Например там вече няма нито една синагога, а шестващият в държавата патриотизъм и антисемитизъм са довели до там в руската версия на уикипедия изобщо да не е споменато, че Шагал се е родил там, нито пък неговото име да носи улица или площад в града. Много далновидно, при първото си гостуване в родината през 1973 година, Шагал отказва да посети Витебск. За него, а и за нас, това остава един магически, отдавна изчезнал и може би никога несъществувал град.
Мойша Сегал се ражда през 1887 година в град Витебск. Градът има 66 000 жители и повече от половината от тях са евреи. В нощта на раждането на Мойша в града бушува огромен пожар. По-късно той става част от постоянните теми в творчеството му, като някаква повтаряща се детска травма, макар че той няма как да има и най-малък спомен от случилото се. Майка му Фейга-Ита има малка бакалия в една от стаите на къщата. Тя е типична еврейска майка – хората идват при нея с проблемите си, дори без да купуват нищо, тя ги изслушва и им дава съвети. За евреите в царска Русия има редица ограничения, включително по отношение на местожителството и образованието. Малкият Мойша получава първоначално традиционно еврейско религиозно образование, а след това незаконно учи в гимназията във Витебск. Семейството живее в съвсем малка къщичка, децата на семейството – девет на брой – спят по две-три в легло, за да стига мястото за всички. Родителите на Мойша не са много бедни, наоколо всички живеят така.
Сняг. Зима във Витебск
Малките дървени къщи, църквичките и синагогите, бакалията на майка му, еврейските заповеди, обичаите и празниците, лицата на съседите и непознатите евреи във Витебск остават завинаги запечатани в сърцето на художника. Техните образи той пренася през целия си дълъг живот, в цялото си творчество. Образи от Витебск оживяват на тавана на Гранд опера в Париж, Метрополитън опера в Ню Йорк, в Националната банка в Чикаго, Парламента в Йерусалим, операта във Франкфурт и витражите в Мец, както и на безброй изложби, по целия свят.
Витебск, пазарът.
Когато през 60-те години на миналия век Шагал посещава Израел и събира там вдъхновения за илюстрациите на Стария завет, върху които работи, той с разочарование признава, че евреите в Израел имат твърде „азиатски“ вид и на рисунките му за библията отново се появяват образите от Витебск. Вечният, светият град. На илюстрациите за библията – Шагал рисува общо 105 такива – се виждат ангелите, които летят над Витебск и лицето на любимата Бела – вечната жена.
Над Витебск, 1913 г.
Шагал напуска родния Витебск за първи път на 20 години, за да учи изкуство. Легендарни са 27-те рубли, които баща му хвърля под масата – първите и единствени пари, които Мойша получава от родителите си, за да сбъдне мечтата си да рисува. Той често се връща в родния град и през 1909 година се запознава там с Бела Розенфелд – дъщеря на богат бижутер. Бела е приятелка на тогавашната любима на Шагал, но привличането между художника и Бела е моментално и необяснимо. Шагал си тръгва, но двамата с Бела си пишат. Междувременно Шагал заминава за Париж – именно там Мойша Сегал става Марк Шагал. Той страда за Витебск – на портрета си със седем пръста, нарисуван в Париж, зад прозорците се вижда Париж, но на платното е Витебск. Шагал непрекъснато е изкушен да се върне в родния град, Париж не го привлича с нищо, поне докато не посещава Лувъра. Там картините го убеждават да остане. Шагал напуска Париж само за да се ожени за любимата Бела, но революцията го задържа в Русия. За новата власт той се наема да организира Народно художествено училище във Витебск и да направи града център на изкуствата. През 1920 година Шагал напуска училището и напуска Витебск. Този път – завинаги.
През 1923 година семейството на Шагал се установява в Париж – вторият Витебск, както с любов го нарича художника. Войната принуждава семейство Шагал да емигрират в САЩ. Там през 1944 година Бела умира внезапно. Шагал е толкова сломен, че девет месеца не рисува изобщо. Първите му две картини са посветени на Бела – на него и Бела, любовниците, които летят над Витебск. След Бела той има още две жени, но винаги рисува само нея – Бела и до края отказва да говори за нея в минало време. Тя е неразделна част от Витебск и от този свят на любовта, който съществува само в изкуството.
Гледка на Париж през прозореца, 1913 г.
Шагал умира на 97-годишна възраст след цял ден работа в ателието си. Умира в асансора, с който се качва към стаята си – летейки, както една циганка му е предсказала още като млад. Всъщност, той просто полита и още е там – с Бела, над Витебск, завинаги.
Commentaires