Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
“Аз, презвитер Йоан, Господар на Господарите, надминавам всички под небето в добродетел, богатство и власт“ (писмо на презвитер Йоан към византийския император Мануил I Комнин (1143-1180).
През 1165 година копия на странно писмо циркулират из цяла западна Европа. В него се говори за фантастично царство, където се намират кулата на Вавилон и Фонтана на младостта, управлявано от автора на писмото – презвитер Йоан. Днес се знае, че такъв цар никога не е съществувал, но легендата за царството му и него самия повлиява върху решенията европейските владетели и хода на европейската история за следващите 400 години. То вдъхновява ера на откривателства, междуконтинентална дипломация и индиректно започва една гражданска война.
Когато се появява презвитер Йоан, Европа е въвлечена в кръстоносни походи – серия религиозни войни, в които християните са призовани да превземат Йерусалим. Църквата е против всякакви вярвания извън християнството, така че враговете (мюсюлмани и евреи) са навсякъде по пътя. Но надеждата на кръстоносците е някъде да намерят християнски царства, където да открият сюъзници за мисията си, така че са особено впечатлени, когато се появява слух за мощен християнски владетел, който е победил огромна мюсюлманска армия на изток. Всъщност са имали предвид (но не са го знаели) победите на монголските армии, но тъй като историята за тях се повтаря от уста на уста, в нея се появяват празнини, които пътуващите търговци запълват с епични фантазии и библейски фрагменти. Докато разказът достига Европа, монголските орди са заменени с голяма християнска армия под пълководството на велик пълководец, който споделя идеята на кръстоносците да превземат Светите земи.
Така че когато писмото на т.нар. презвитер Йоан се появява, европейските владетели са много обнадеждени. Докато истинският автор на писмото остава неизвестен, стереотипите, с които си служи, за да опише „Изтока“ и съвпадението с европейските цели подсказва, че това си е местна измама. Но независимо от това, че писмото е очевидна европейска пропаганда, митът за появата на презвитер Йоан е твърде голямо изкушение, за да бъде отминато от кръстоносците. И преди да се усетят, картографите вече се чудят къде е мястото на митичното царство.
През XIII и XIV век европейските изследователи тръгват по наскоро възобновения Път на коприната, за да търсят наследниците на презвитер Йоан. Няколко централноазиатски владетели са заподозрени като такива, но бързо става ясно, че монголите не са християни и са дисквалифицирани като кандидати. С упадъка на монголската империя европейците започват да изследват нови пътища към Далечния изток за нови улики за местонахождението на царството на презвитер Йоан. В същото време някои изследователи тръгват и на юг, докато етиопски поклонници започват да пътуват на север. В Рим тези етиопски свещеници бързо привличат интереса на учени и картографи. Тъй като Етиопия е покръстена в християнството още в IV век, историята за африканското им царство пасва идеално към легендата за презвитер Йоан. Португалците изпращат кораби към Африка, за да се срещнат с великия християнски цар и така объркване и дипломация най-после превръщат мита в реалност.
Етиопците щедро посрещат европейските си гости, които са нетърпеливи да правят бизнес с владетеля, за когото вярват, че е презвитер Йоан. И докато етиопците в началото са доста объркани защо европейците наричат императора им така, са достатъчно прозорливи, за да оценят дипломатическия капитал, който представлява тази легенда за тях. Представят се като поданици на презвитер Йоан и португалците триумфално обявяват съюза си с приказното царство, 350 години след като европейското писмо е вдъхновило търсенето му.
Щастието обаче не трае дълго, защото султаната на Адал, с когото Етиопия граничи и е подкрепен от Османската империя, завладява Етиопия. Португалците изпращат войски, които да помогнат на Етиопия да победят, но дотогава вече е ясно, че Етиопия не е мощният съюзник, който европейците търсят. Още по-лошо, етиопците не са католици, а римокатолическата църква е все по-нетолерантна към тях и вече ги сочат като еретици. Така че тези, които доскоро вярват, че са идеални християни стават обект на покръстване в католицизма. Формират се две групи етиопци, между които пламва гражданска война, а през 1630 година Етиопия къса връзка с Европа.
В следващите два века легендата за презвитер Йоан избледнява, което е и краят на управлението на владетеля, който никога не е съществувал. Но не и преди да е променил завинаги Европа.
Comments