Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Покрай смъртта на кралица Елизабет II отново се заговори за връщане на придобити от империята по време на колониализма съкровища. Диаманти, рубини, безценни артефакти и произведения на изкуството, които запълват залите на Британския музей. Това е логично – например, ако става въпрос за Втората световна война и откраднатото от евреите, никой няма никакви съмнения, че всичко заграбено трябва да се върне откъдето е дошло. С времето Великобритания може би ще изпразни няколко зали на Британския музей. Може дори да свалят диаманти като Кулинан от кралските регалии и да ги върнат на ЮАР. Но има някои разлики между кражбите от Втората световна война и случилото се по време на колониализма. Каквото и да е бъдещето обаче, един диамант няма да бъде върнат никога – диамантът на диамантите – великият Кохинор (Кох-и-нор или „Планина от светлина“). Неговото значение е толкова символично, толкова отвъд тежестта, големината, каратите, че изглежда нереално да бъде взето решение за връщането му. А и на кого?
Диамантът Кохинор е като Властелинът на пръстените. Смята се, че който го притежава, притежава и земята, хората, небето, абсолютната власт. Исторически този камък е част от трона на шах Джахан, моголския император. Тронът на шах Джахан е абсолютна легенда, струва четири пъти повече от Тадж Махал, а на върха му стои Кохинор. Когато моголските съкровища са откраднати от поредния претендент за власт, той има има нужда от стотици слонове, хиляди камили и безчет роби да дърпат товарите.
В следващите 200 години имиджът на Кохинор е абсолютно легендарен, дори сакрален и се превръща в символ на властта. Точно както при Властелинът, който го владее има власт на земите, които днес са Индия, Пакистан, Афганистан и дори Иран (откъдето произхождат моголите). В тези векове камъкът минава през много ръце, от един владетел на друг, пролива се много кръв за него. В началото на XIX век Кохинор е в ръцете на един раджа сикх, който управлява Пенджаб, а това е единствената територия, която не е под колониално владение на Британия. Британците, точно като всички останали, смятат, че ако придобият диаманта, ще придобият и целия регион, така че когато владетелят умира, оставя 10-годишен наследник. Англичаните влизат в Пенджаб, вкарват майката на детето в затвора и го притискат да подпише отказ от суверенитет на региона и властта си, и да предаде Кохинор. По този начин камъкът напуска Индия и се появява по бижута, а накрая и върху короната на кралицата майка. От там може да се сваля и да се носи като огърлица, а от миналата седмица съдбата на Кохинор е да отиде у кралицата-консорт Камила.
Сега Индия използва случая, за да си го поиска, защото за тях той е символ на колониализма, хищническото отношение, заграбването и потисничеството от англичаните. Досега са правени опити няколко пъти, като последно им е отказван през 2013 г. и едва ли Великобритания ще си промени мнението. Но проблемът за връщането му не е само символичен и тук е разликата със заграбеното от евреите – за разлика от Втората световна война, от колониализма е минало много време, тези съкровища са били собственост на поредица владетели, чиито държави отдавна не съществуват. Освен това може да са се сменили толкова собственици, че следите им да са се загубили, а войната е скорошно събитие и собствеността се установява лесно.
Всъщност Кохинор е изискван от четири държави – Индия, Иран, Афганистан и Пакистан, и всички те смятат, че имат правото да го притежават.
Изходът е по-скоро политически. Тези държави не искат толкова да си приберат съкровищата, колкото Великобритания да се дистанцира, да поеме отговорност, да сведе глава най-после пред епохата на колониализма – нещо, което се смята за един от големите проблеми при царуването на Елизабет II. Това крал Чарлз може да го направи и според мен даже е задължително, ако иска да задържи вехтата институция на монархията през XXI век.
Comments