Елица Павлович Instagram: @elitzapavlovitch
Снимка: Иван Дончев
Броят на думите има голямо значение в тази пиеса и затова нека започна така – в отговор на заглавие от три думи мога да кажа три комплимента – смешно, женско, умно.
Големият репертоар от комедийни заглавия в софийските театри определено не гарантира високо качество, по-скоро обратното. Основните източници на смях са глупави клишета и сексистки шеги и на този фон пиесата на Щефан Фьогел е впечатляващо изключение – актуална, остроумна и прекрасно изиграна.
Авторът има опит в „стендъп“ комедията и това личи в пиесата му по честото обръщане към публиката и отделни малки монолози, които стоят като анекдоти и моментално променят настроението в залата. Всичко това е позитив за представлението, което изглежда леко импровизирано и от това – още по-симпатично.
Дагмар е жена не в първа младост, която е точно в описаната в заглавието ситуация – на прага на своята втора сватба тя изчезва, за да преосмисли решението си и отношенията си с мъжете изобщо. Размислите й са емоционални и забавни, като в тях не рядко е замесена публиката в ролята си на арбитър или не съвсем безучастен наблюдател. Замесен е и един мъж – алтер его на самия автор, който е своеобразен модератор на представлението.
Нона Йотова е в стихията си в ролята на Дагмар и макар че не мога да преценя доколко текстът е адаптиран, изглежда сякаш всяка дума е написана специално за нея. Включително песните, танците и флирта с публиката .Деян Ангелов е в ролята на Фьогел – авторът, но също и в поддържащите мъжки роли. В живота на жена като Дагмар мъжете неизбежно са само в поддържащата роля.
Щефан Фьогел е достатъчно известен драматург в България, няколко други негови комедии се играят на различни сцени („Алонсо“ в театър „София“, „Белла дона“ в Сатиричния театър) и всички те се вглеждат в отношенията между мъжете и жените и абсурдните ситуации, да които често ни довежда любовта. Така е и в света на Дагмар, която познава мъжете добре и отдавна, подредила е всичко в графи и кутийки и е трудно да бъде излъгана. Поне докато не се влюби.
Дагмар е от онези театрални героини, в които публиката моментално се припознава. Обърнете внимание на седемте вида мъже, които не стават за нищо – съгласна съм с всяка дума. Очарователно представление!
От същия автор: „Алонсо“ в театър „София“ – отново комедия, за сложните отношения между две приятелски семейства, с размяна на ролите, осмиване на много клишета – очаквани и неочаквани и чудесен избор на актьори – Лилия Маравиля, Стефания Колева, Ириней Константинов и Пламен Манасиев
Нещо подобно: „Приятно ми е, Ива“ също на сцената на театър 199, моноспектакъл на Ива Тодорова, която се вглежда в отношенията си с мъжете и с живота изобщо с хумор и мъдрост, които моментално я правят нещо като най-добрата ни приятелка.