Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Една сутрин на 1909 година младият член на парламента Уинстън Чърчил пристига в Бристол, за да се срещне с местни членове на партията. Докато давамата със съпругата му Клементин чакат на перона, суфражетка се приближава към него и го напада с обвинения. Словестната схватка почти се превръща във физическа, защото активистката бутва Чърчил, той се спъва в куфарите, губи равновесие и полита към релсите и приближаващ влак. Клементин реагира мигновено – хваща го за ревера, дърпа го към себе си и му спасява живота. Това е първият от многото пъти, в които, през следващите 57 години, Клементин ще се намесва, за да спасява съпруга си от напрегнати политически ситуации и лични проблеми. С нежно насочване или с решителна намеса, тя е много важен фактор не само за брака им, а и за историята. Неслучайно британският премиер казва "Най-забележителното постижение в живота ми беше, че успях да убедя жена си да се омъжи за мен".
Поначало много сдържана, Клементин има силен характер и е движещата сила в съдбата на Чърчил. По този начин тя има огромно влияние и върху световната политика, стоейки в сянката на съпруга си.
Клементин е родена в аристократично британско семейство, но доста горещо – проблеми, изневери, постоянни скандали пред децата и драма, включително факта, че баща й не е биологичният баща на децата си. Когато разбира това, той напуска семейството веднага, оставяйки всички без пукнат грош. Тогава Клементин е на 6 години. По-натам драмите не намаляват. Например обикновено аристократичните девойки дебютират в социални кръгове като юноши, което при Клементин не се случва, заради лошата слава на майка й. Така тя на практика е лишена от възможността да се омъжи подходящо и остава "затворена между четири стени". Още по-голяма трагедия настъпва, когато сестра й умира от коремен тиф. Майка й, вече в невъзможност да даде каквито и да е преспективи на Клементин, я изпраща да живее с леля си (също Клементин). Леля Клементин е светска, любезна жена, която прави това, което трябва да направи – представя племенницата си във високите социални кръгове и именно на един такъв бал, през 1904 година, 19-годишното момиче среща 29-годишния Уинстън Чърчил, който се слави като един от най-амбициозните членове на британския парламент. Представянето им е катастрофа. Той е ужасно стеснителен и се изчервява, не успява дори да я покани на танц и не може да завърже никакъв разговор. После Клементин споделя, че на тази първа среща е видяла всичките му недостатъци, но до края на живота си е откривала неговите добродетели. След тази първа неуспешна среща, пътищата на двамата се разделят за 4 години, когато Уинстън вече е по-решителен и през 1908 г. й предлага да се оженят.
По това време Чърчил вече е много известен и уважаван, заради амбициите и военните си подвизи. И въпреки че постоянно е затънал в дългове, той успешно си проправя път напред. Клементин също е амбициозна, но по това време жена няма друг начин да реализира амбициите си, освен чрез съпруга си и съответно ги проектира върху него. Никога не го крие и дори казва, че ако беше мъж, щеше да е държавник.
Чърчил се бие в окопите на Първата световна война, за да изкупи и лично катастрофалния пропуск на операцията в Дарданелите, при която умират 120 хиляди британски войници. Клементин го благославя и го изпраща до линията на самия фронт, като му заръчва изобщо да не бърза да се връща.
Тя го съветва по най-трудни политически въпроси и го подкрепя в епизодите му на продължителни депресии, които нарича "черното куче". Успоредно ражда и отглежда пет деца в семейното им имение в Чертуел в Кент, където канят на вечеря личности като Чарли Чаплин.
Трябва да се отбележи, че майчинството не е пръв приоритет за Клементин, а трети – първите два са подкрепата на кариерата на Чърчил. Мери Чърчил обаче, в книгите си, споделя, че децата не са расли в необично семейство и че не са страдали от студена майка. От петте деца на Чърчил Мери е тази, която живее дълго и има кариера на писател и филантроп. Съдбата на другите четири е по-трагична. Едното им дете умира на 3-годишна възраст, за което двамата с Уинстън дълго обвиняват себе си. После Рандолф (единственият им син) прави опит за самоубийство, най-голямата им дъщеря умира от свръхдоза през 60-те, а средната – Сара – става посредствена актриса с три брака и алкохолна зависимост. Мери живее най-дълго и е известен писател и филантроп.
Разбира се, проблемите с децата се отразяват на връзката между Клементин и Уинстън, които са пред развод през 30-те години, като е известен случай при който, по време на обяд, Клементин хвърля чиния спанак към съпруга си. През 1935 г. има слухове, че Клементин има връзка с художника Терънс Филип. Но на прага на Втората световна война двамата изглаждат отношенията си и те стават дори по-стабилни. Известно е, че когато той е далеч от нея, поддържат постоянно връзка с писма, а Чърчил дори казва на Рузвелт, че споделя всичко с неговата Клеми. Рузвелт е толкова впечатлен от това, че го описва като епизод в дневника си.
През 1943 година здравето на Уинстън е силно разклатено поради пневмония и сърдечни проблеми и Клементин заминава за Картаген, за да стои неотлъчно до леглото му и да се увери, че той ще се върне възможно най-бързо начело на страната.
По отношение на политическите й възгледи тя невинаги е съгласна със съпруга си и често е на напълно провоположно мнение. Клементин е убеден либерал и многократно осъжда консервативната партия, начело на която е любимия й Уинстън. Смята се, че благодарение на това смело противопоставяне на възгледите му, той е имал коректив и друга гледна точка и започва редица социални реформи, които са насочени включително и към промяната на положението на жените. Клементин, къде на шега, но по-скоро не, нарича себе си "политическата съвест" на съпруга си.
И докато Уинстън е доста негативно настроен към Сталин и не иска да се поддържа отношения със СССР и Франция, то тя е първата, която през 1941 година организира акция за подпомагане на Червената армия и прави първата вноска за нея. Освен това настоява за изпращане на британско медицинско оборудване, инвалидни протези, хирургически инструмени и др. на съветските войници. На 9 май 1945 година тя е в Москва, а няколко месеца по-късно предприема пътуване от Ленинград до северен Кавказ и е приета лично от Сталин в Кремъл.
Според легендата Чърчил дори се оплаква на съветския посланик, казвайки "Жена ми съвсем се посъветничи, не може ли да я изберете в някой от вашите съвети, тя заслужава."
В залеза на политическата му кариера питат Уинстън Чърчил: "Какво бихте искали да станете, ако не сте станали това, което сте?", на което той спокойно отговаря "Ако не съм това, което съм, с удоволствие бих станал втори съпруг на г-жа Чърчил." Дори и само това е достатъчно Клементин да бъде запомнена завинаги.
Comentarios