Елица Павлович Instagram: @elitzapavlovitch
Ударна доза изкуство – това е „Червено“ на Джон Лоугън. Влюбена съм в тази пиеса и нашето семейство по традиция завършва с нея театралния сезон всеки юни. Това е текст, пълен с толкова много смисъл, цвят и красота, че всяка година си откриваме по нещо ново.
„Червено“ е история за художника Марк Ротко, червеното е неговия цвят. Това лесно се вижда в залата на Ротко в Тейт Модърн, където попаднах след като вече бях гледала пиесата. Честно казано Ротко на театър ми харесва повече, отколкото Ротко на платно.
„Аз съм тук, за да спра сърцето ти“ казва Ротко от сцената и на Георги Кадурин аз вярвам напълно. В ролята на асистента му Кен е Иван Юруков и двамата са невероятни и поотделно, и като дует. В youtube могат да се намерят откъси от постановката с Алфред Молина и Еди Редмейн в Лондон и въпреки огромната сцена и впечатляващите декори, двамата не са по-добри и всъщност изглежда сякаш няма никаква химия помежду им.
Аз съм готова да се обзаложа, че родната постановка на тази пиеса е най-добрата в света.
„Червено“ е много важен текст за изкуството и за мястото му в живота на човека. Вече е ясно, че не съм най-големия почитател на картините на Марк Ротко, но това не пречи да споделям напълно възгледите му. Ротко е художник-интелектуалец. Той се опитва да намери мястото си в изкуството не просто рисувайки, а съизмервайки се с най-големите във всеки един аспект – мислители, писатели, художници, философи. На мен самата ми се струва, че високата обща култура е задължително условие за преодоляване на тесногръдието и приемане с повече ентусиазъм и разбиране на всяка форма на изкуство. У нас, то е очевидно, любителите на изкуството не са никак много и това със сигурност има много общо и с нивото на образованието, и с нивото на общата култура.
На пръв поглед изглежда, че пиеса за двама художници, единият от които ексцентричен гений, които час и половина спорят за изкуство и от време на време рисуват с червена боя, е нещо твърде специализирано и само за любители. Изобщо не е така. Зад нас в залата седеше дете на около десет години и то не спря да повтаря колко много му е харесала пиесата. Всичко е ясно, страхотно поучително и силно вълнуващо. Със сигурност и нашето „Червено“ заслужава голяма сцена, огромни рамки и литри червена боя, но това е в сферата на мечтите.
Засега – скромно – може да се посети и през юли. Велико представление!
Comentarios