Елена Миланова
Instagram: my_italian_days_
Започнах да гледам Шит'с Крийк късно – в началото на пандемията миналата година, когато си останахме вкъщи. От тогава съм гледала всички шест сезона от по 10-ина епизода всеки над 10 пъти и продължавам ежедневно да повтарям някои от любимите ми сезони и епизоди. Дори потърсих в Гугъл дали не е нещо на психична основа и се оказа, че страшно много хора споделят за такъв успокояващ душата ефект по време на пандемията. Но това е само един неочакван ефект от тази човешка, прекрасна история, започнала в ума на Дан Леви.
Дан е син на Юджийн Леви, известен канадски актьор. Една вечер преди 7 години отива при баща си и му казва, че има идея да разкаже за семейство свръхбогати хора, които губят всичките си пари. Юджийн, който има сериозен опит в киното и телевизията, се съгласява да му съдейства. Една седмица по-късно разговори, Дан е изтощен и иска да се приключва, но баща му казва „Няма да ходиш никъде, докато не разберем кои са тези хора“. Така, от клавиатурата на Дан Леви се ражда семейство Роуз – четири образа, които за шест години се превръщат в поп културни икони: бащата, благородния глава на семейството Джон (Юджийн Леви), ексцентричната майка и талантлива, но неуспяла актриса Мойра (Катрин О'Хара) и разглезените им пораснали деца Дейвид (Дан Леви) и Алексис (Ани Мърфи).
Вдъхновен от любопитството си към свръхбогатите и времето, по което Ким Бейсингър си купува малко градче в края на 80-те, Дан започва историята така: Роуз са мултимилионери, които са натрупали парите си от голяма верига за видеокасети под наем. Джон е измамен от финансовия си мениджър и правителството им отнема абсолютно всичко като им оставя само градчето Шит'с Крийк, което Джони е купил някога си на шега. Изборът е или там, или под някой мост, така че те избират Шит'с Крийк, където местният кмет Роланд Шит ги настанява по милост в две стаи в порутения крайпътен мотел на младата Стиви.
Сладък, но никога захаросан, остроумен, но никога вулгарен, смешен, но никога глупав и дълбок, но никога твърде сериозен, Шит'с Крийк проследява еволюцията на семейство Роуз, които пристигат в градчето in the middle of nowhere, пълни с презрение и само с модата на гърба си. Лека полека те откриват, че Шит'с Крийк не е заточение, а убежище насред бурята, откриват се един друг и откриват ценността да живееш сред истински хора. Крещящият контраст между шикозния чар на семейството и прагматичните жители на града ги прави да изглеждат като извънземни, които се учат как да станат хора и в тези шест години се случва точно това – спокойно и естествено те разкриват, че под златните им дрехи са скрити и златни сърца.
Едно от гениалните решения на Дан и Юджийн Леви е да разкажат миналото на тези хора именно чрез облеклото им. Когато пристигат в градчето, те имат само по няколко куфара дрехи – всички маркови и много скъпи, като гардеробът на Мойра е най-впечаляващ (Катрин О'Хара е имала голямо участие в изграждането на Мойра и стилът й е вдъхновен от Дафни Гинес, перуките също са идея на Катрин), защото тя е и най-колоритния образ. Семейство Роуз никога не разговорят колко им липсва стария им живот, просто защото няма нужда – зрителите го виждат чрез модата и стандарта на облекло, грим и поведение всеки ден. Костюмите са изключително внимателно подбрани, абсолютно всички са оригинални и са обект на голямо признание от модните списания и критици, за което има изписани терабайти в Интернет. Хората много бързо полудяват по костюмите и когато актьорите обикалят на турне и срещи наживо с фенове, срещат армии предрешени като героите и особено като Moira drag хора. Разбира се "Мойра" вече е задължителна част от всеки прайд.
В тази връзка Шит'с Крийк подава един силен сигнал към обществото. Градчето е един „балон“, който показва какво може да бъде едно общество без хомофобия и омраза и разказва трогателни истории, без в нито един момент да са натрапени каквито и да е лозунги или излишна сантименталност. Това е причината LGBTQ+ общността да го припознае мигновено - всеки епизод е показнò за това как трябва да се подхожда към различността, каквато и да е тя. Фактът, че Дан Леви е гей, определено е допринесъл страшно много за това сериалът да е толкова емоционално разпознат и реакцията да е толкова силна – хиляди хора и хиляди родители на деца пишат на създателите благодарствени писма за това какво означава за тях и децата им този разказ и каква сила им е дал да разберат и приемат другите или да разкрият себе си.
И така, шест години стабилен възход на зрителски интерес и от уста на уста Шит'с Крийк се превръща в културен феномен и свършва точно, когато е на върха – в началото на тази година.
Краят е без ярки фойерверки и дава на хората само това, което очакват. Спокойствието, че с любимите им герои всичко ще бъде наред. Алексис и Дейвид най-после излизат от безкрайното си детство, родителите им най-после са опознали децата си, а героите в градчето получават своите уроци по свобода и смелост да възнамериш нещо повече в живота.
Междувременно сериалът е награден с безброй награди, между които седем награди Eми и два Златни глобуса, включително за най-добър комедиен сериал и най-добра женска роля за Катрин О'Хара и мъжка за Юджийн Леви.
Ако след тази година сърцето ви търси топлина, смях и кураж, намирайте Шит'с Крийк в оригинал или със субтитри (задължително, иначе ще изпуснете велика Катрин О'Хара с неподражаем акцента на Мойра и най-редките думи на английски, които не знаете) и гледайте. Обещавам, че след него ще сте по-добри хора.
Comments