Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Instagram: @antondamianov
Той е извънземен. Нилс-Аслак Валкеапяя е творец от северния народ сàми, но не прилича по нищо на нас, живеещите в света на изгряващо и залязващо всеки ден слънце. Нилс-Аслак има съвсем друго чувство за време, други очи, сърце и душа.
„В нашата културна традиция – казва той – всеки е художник. Нашият начин на живот е форма на изкуство“.
Животът на самия Нилс-Аслак е доказателство за това – той целият е изкуство. В него са събрани всички форми на художествено творчество, голяма част от което е органична част от природата, която го заобикаля. Нилс-Аслак вижда красивото във всичко – в камъните и животните, в светлината на полярната нощ и сиянието, в музиката на далечния север, освен това той пише поезия и книги и за не много дългия си живот оставя сериозно художествено наследство. Тази зима в музея „Хени-Унстад“ в Осло е открита първата голяма ретроспективна изложба на този необикновен и талантлив творец.
Роден е през 1943 година в семейство на еленовъди, обичайният поминък на народа сàми. Детството му минава между северна Финландия и Норвегия, където родителите му мигрират през лятото и зимата заедно с елените. Нилс-Аслак остава завинаги силно свързан и вълнуващ се от природата, екологията, животните и хората на родния край, но не може да убива животни и това го прави негоден да наследи семейния поминък. Той решава да учи за учител. Публична тайна е, че във Финландия отношението към сàмите не е добро и образованието им не е приоритет. Учителският институт е единствената възможност на Нилс-Аслак да учи литература и музика, които го вълнуват още от съвсем млад. Последващата му дейност за записване и популяризиране на културното наследство на народа сàми го прави икона сред северните народи и е показателно, че роден и учил във Финландия, той решава да живее за постоянно в Норвегия и получава норвежко гражданство.
Основната мисия на младия Нилс-Аслак е да възроди и запази традиционната музика yoik на своя народ. В средата на миналия век тя е на ръба на пълното изчезване поради системното й подценяване и стигматизация. Освен, че събира и изпълнява традиционни произведения, той успява да вдъхнови някои от известните финландски джаз музиканти да инкорпорират yoik в произведенията си. Освен това Нилс-Аслак създава и организация на сàми артистите, която през 70-те години е много активна. В периода до 1996 година, когато преживява сериозен инцидент, той е изцяло посветен на сàми културата, като възражда не само музикалната традиция, но и литературата, управлява собствена издателска къща, пише, като през 1993 година получава литературната награда на Северния съвет за поемата си „Слънцето, моя баща“. Пише симфония от четири части, които проследяват звуците през четирите сезона в земите на сàмите, също и пиеси. И през цялото време рисува. Той изпълнява yoik на откриването на Зимните олимпийски игри в Лилехамер, негова авторска песен и досега е химн на народа сàми.
Рисунките му, както се вижда, са толкова различни от познатите ни картини, колкото е неговата земя от всяко друго място. Там където нидерландците имат бездънно небе с облаци, италианците дълбоко синьо и всяко дете в детската градина рисува голямо жълто слънце, за Нилс-Аслак е дългата полярна нощ и северното сияние, неземната красота на земята, в която се е родил и живее. Картините му още приживе обикалят света, стигайки до Китай и Япония.
Къщата му е на морското равнище, на място където кацат птиците, които той много обича. Пътешествията си по света той сравнява с миграцията на птиците или на елените. Нилс-Аслак сам украсява дома си с рисунки и камъни, а до леглото му има надпис, който в превод е нещо като „единак, който страни от стадото“.
Нилс-Аслак Валкеапяя умира през 2001 година и от тогава насам творчеството му става все по-популярно и актуално. Той не просто пише или рисува природата, той е част от нея и идеята за взаимната свързаност на цялата жива и нежива природа е в основата на творчеството му:
Чуваш ли звука на живота
в бученето на прилива в поривите на вятъра
това е всичко, което искам да ти кажа
това е всичко.
Comments