Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Снимки: Елица Павлович
Од Нердрум е на 78 години и когато някой ден, дано не е скоро, напусне този свят, навсякъде ще пише, че това е гений, най-великия художник на скандинавския свят, а вероятно и на съвремието изобщо. Приживе обаче, макар талантът му да не се отрича, трудния му характер, конфликтите в света на изкуството, а и извън него, както и ефективната присъда за данъчни измами, не допринасят никак за популярността му.
Нердрум е художник от класата на Рембранд или Караваджо –влиянието и на двамата личи в творбите му много силно, но в родната си Норвегия не е имал самостоятелна изложба от четвърт век, а националната галерия в Осло явно не бърза да купува негови творби. Самият Нердрум не изглежда уязвен от това, той има собствена школа за художници, активно работи и пътува, като нарича собствения си стил „кич“ – защото онова, което създава, е старомодно безупречно фигуративно изкуство, а в наше време изглежда е далеч по-модерно да се правят „инсталации“ и после да се чака критиците да им прикачат съответните обяснения.
Тази пролет в Осло за първи път Од Нердрум показва картините, които е създал в последните двайсетина години, като изложбата му е организирана от частна галерия и всичко е за продан. Изложбата се казва You Seee We Are Blind и най-малкото, което може да се каже за нея е, че направо ти спира сърцето.
Картините на Нердрум разказват за един свят, който е отвъд нашия, в безвремие извън дигитализацията, индустриализацията и дори без да може да се определи към коя цивилизация се отнася. Може би е в някакво апокалиптично бъдеще, а може и да е някаква пределно далечна земя, където на една от картините се вижда малък самолет в небето. Безспорно е само едно – това е човешки свят и нищо човешко не му е чуждо – картините му са почти релефни в своята потресаваща реалистичност на плът, движение и покой, раждане, отчаяни жестове на оцеляване, странна красота. Тази естетика няма нищо общо с общоприетите норми на красивото, на удобно приетото за „прекрасно“ в изкуството.
Картините му, некомфортно огромни и абсолютно хипнотизиращи, просто няма как да бъдат приети еднозначно или да бъдат интерпретирани по симпатичен начин, затова пък са понятни за всеки и биха били на място както в ултра модерната галерия на брега на фиорда в Осло, така и в някоя къща на търговец в Антверпен преди четири века.
Понеже обичам Норвегия ми се струва, че все пак родината на Нердрум си личи в картините му или поне аз я виждам моментално – разливащите се до безкрая кървави залези, магически брегове без дървета и много вода, навсякъде. Хората му – те, на второто посещение решихме, са слепи. Всички са с тояжки в ръка или оставени до тях по земята, очите им гледат някъде нефокусирани в пространството, телата им са здрави, почти непропорционално големи, сякаш те възприемат света чрез тялото, а не (като нас) с очите.
Заглавието на изложбата You Seee We Are Blind може да се разбира двояко на български – може да е „нали виждате, че сме слепи“, а може да е и „вие сте зрящи, ние сме слепи“, но погледнато от позицията на художника – арогантен, но съвсем вярно разпознаващ своята изключителност - аз мога да го прочета и така: „ти виждаш нас слепите“. Защото всъщност няма друга причина той да не стои редом с най-големите в световните музеи. Но сега ние сме слепи, простете ни, мастър Нердрум!
Comments