Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Някъде между Брюксел и Брюж се намира чудният град Гент. Местоположението му е важно – Брюксел е не само белгийска столица, но и на цяла Европа, а Брюж има достатъчно голяма слава, стабилно подкрепена от киното, за да привлича туристи от цял свят. И така, рейсът от летището на Брюксел до Брюж пътьом спира в Гент, но там не слизат кой знае колко много хора.
Това, всъщност е чудесна новина – един стар, красив и все още ненападнат от туристите град е идеалното място за кратко посещение някой уикенд. Най-добре е този уикенд да е тази година, когато Гент е в центъра на културния живот на Белгия с поредица от събития с красноречивото име “OMG! Ян Ван Ейк беше тук“.
Бил е, за да нарисува Гентския олтар, разбира се – тоест да го дорисува след смъртта на по-големия си брат. Иначе Ван Ейк живеел в Брюж, което в Гент споделят неохотно. Изобщо враждата между Гент и Брюж е голяма и доста забавна тема, в която освен знаменитият Ван Айк е замесен и един златен дракон, бълващ огън, който в момента е качен на върха на най-високата кула в Гент, за да не може да го отмъкнат съседите от Брюж.
Някога Гент бил вторият по големина град на север от Алпите след Париж. Богатството си дължал на търговията с текстил – гентското сукно се произвеждало по специална технология и приличало на сегашния филц – плътна материя, която издържала години и краищата не се разбридали при рязане. Пристанището било направо пред площада, където и днес са запазени сградите на складовете, митницата и публичния дом.
Най-голямото удоволствие във всеки град е сами да открием чудесата му, така че няма да издавам всички тайни на Гент. Ще споделя само някои съвсем накратко, за да не остане никакво съмнение, че си струва да го включите в списъка си с мечтани дестинации:
- Гент има най-красивото улично осветление, което сте виждали. Това е специална система, която превръща града в магическо зрелище с падането на мрака. Пълната обиколка на осветените части отнема около два часа – тоест изобщо не говорим само за централния площад или главната улица. Предвидете си време за разходка преди полунощ, защото в духа на Пепеляшка след 12 часа светлините угасват и градът се връща към нормалното улично осветление.
- Гент е целият в канали и велосипеди като един малък Амстердам. За холандския град напомнят велосипедистите не само с броя си, но и с нахалството си, така че винаги трябва да се оглеждате внимателно.
- В центъра са струпани катедрали буквално на всеки ъгъл. Обяснението е отново в богатството на гентските търговци, като за всяка гилдия било чест да построи своя катедрала, по-красива и по-богата от съседната. Най-прочута е, разбира се, „Св. Бавон“, където се намира Гентския олтар. В момента той е разположен в малка стаичка в ляво от входа, където се влиза срещу символичната такса от 4 евро, но не се вижда почти нищо – олтарът е сложен високо над главите на посетителите в стъклена витрина, около която се блъскат десетки туристи стиснали безплатния си аудио гайд. Очаква се след април тази година всички части на олтара да се върнат в църквата – в момента половината са на изложбата за Ван Айк в галерията на Гент – и олтарът да бъде разположен в специално построена пристройка към църквата, където да може да бъде разгледан на спокойствие.
- Градът е пълен с невероятни детайли, които чакат да бъдат открити – например двата лебеда, плуващи в противоположни посоки, символизиращи обратното на вечната любов – те красят фасадата на бившия пристанищен публичен дом. Или единствената останала дървена фасада в града, гледаща към канала. Да се построи каменна къща било изключително скъпо и в Белгия и до днес поговорката за богат човек гласи нещо като „Каменно богат“. Оглеждайте се и за статуите на скачащи в канала хора, които са по покривите и балконите на къщите наоколо.
- Бившата лудница на Гент е музей, посветен на изкуството на лудите хора. Не е тайна, че не малко от най-великите творци са били луди, така че креативността на тези хора е неоспорима. Аз лично не знам другаде да има подобен музей.
- Стотици видове бира и много вкусна храна (и шоколад). Ако не вали, най-вкусното хапване е при павилиончето на Филип, долепено до бившата кланица на града, в която днес са халите.
За светлината вече стана ясно, остана да кажа и за вятъра. В последния ден на престоя ни в Гент задуха толкова силен вятър, че ми се струваше, че покрива на къщата ни ще хвръкне всеки момент. Убедена бях, че това е някакво бедствие и гледах през прозореца дали на улицата има хора или всички трябва да останем на закрито. Оказа се, че никой освен мен не се впечатлява, бабите си ходят на кафе както винаги, дядовците с шалове и торби за пазар се разхождат спокойно, а велосипедистите са все така бързи и нахални. Вятърът е нещо обичайно в Гент. Предвидете си хубаво яке, без значение от сезона. И приятно прекарване в чудния Гент, направен от светлина и вятър.
Comments