Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
"Официални тайни" е сред премиерите на HBOGO в момента, намира се в секцията "Последно добавени филми", където аз лично рядко поглеждам, защото съм по-скоро човек на сериалите, отколкото на филмите. В този смисъл "Официални тайни" можеше и да е дебюта на Кийра в сериалите, но не е. Което е първото нещо, което остана като впечатление за мен от филма – сякаш има недоизказаности и не е стигнало времето, а случаят е за разказване и за напомняне...
Филмът е шпионски и е много интригуващ, защото разказва истинска история, от която аз нямах никакво понятие – лъжите на САЩ (и Великобритания), за да извадят законен мотив да нападнат Ирак, след като очевидно там никой не може да открие никакви химически и атомни оръжия. Кийра Найтли е в ролята на Катрин Гън, служителка в подразделение на тайните служби, която по принцип се занимава с преводи на подслушвани разговори, но един ден и тя, и нейните колеги, получават имейл от шефа, че трябва да се дескридитират няколко члена на Съвета за сигурност в ООН, за да бъдат изнудени и накарани да гласуват за резолюция, която да позволи войната в Ирак. Не ми е приятно да го кажа, но наред с Ангола, България също е в краткия списък годни за подобна операция държавици. Главната героиня Катрин Гън има съвест и извършва държавна измама, като изнася информацията към медиите.
Филмът на Гавин Хууд (който освен режисьор е и съсценарист) е по английски бавничък, мъглата не се разнася лесно, с изключение на моментите, когато като през процепи наднича истината – светлина, която се опитва да пробие. Това не е филм за Бонд, или Борн, или Homeland – в истинския живот шпионските игри не са екшън и са повече отношения между офиси и началници с някакво ниво политическа власт. Катрин не е смела, бягаща от преследвачи атлетка, тя е момиче, водено от морала си, което е ужасено от това какво я чака.
Разгледани са важни аспекти на ситуацията на Катрин и по този начин на обществото – уязвимостта на младите хора в ръцете на хора с власт, предразсъдъците, усукването на закона, вратичките, игрите на големите. Но и изпитанието пред журналистите от Обзървър (болезнено е да видиш какво точно е истинска смела журналистика и да сравняваш със ситуацията у нас). Тяхната редакционна групичка от цветни хора, които се допълват и подкрепят, е невероятна. Точно в редакционния екип откриваме най-интересните отношения и големи актьори – чудесен е Рийс Ифанс, като реномиран репортер и страстен правителствен критик, Мат Смит, който написва статията и дори епизодичната поява на Ханако Футман, в ролята на младата журналистка, чиято невинна грешка може да струва скъпо на вестника, е запомняща се.
Интересни са и отношенията межу адвоката на Катрин (Ралф Файнс) и прокурора, който решава дали да й бъде повдигнато обвинение. И разбира се вечния въпрос как човек, който до онзи ден е бил морален, честен и справедлив, влизайки във властта се обръща на 180 градуса...
През 2020 имаме по-сложно отношение към хората, от които изтича информация и подават сигнали, но случаят на Катрин Гън не е като този на Джулиян Асанж. В някои отношения чувстваме случилото се като вчера, в други като от преди векове. В нейният свят може да се изнесе имейл на дискета, в нашия могат да ни наблюдават през камерата на лаптопите. За някакви си 17 години светът е променен страшно много, но някои неща остават вечни – скритите интереси и манипулациите трябва да се разобличават от хора със съвест и журналисти с кураж.
Comments